Розовият балон е пълен с кръв!

Човешкото е оплюто, вярата е изнасилена и подигравана

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Танковете карат земята да трепери, бомбите пръскат пръст и кръв. Лицата са черни, душите също, оцеляването…

***

Втората световна война. Представете си децата, родени през 1939-а, септември. И оживеят. Ще бъдат на 6 години, готови за първи клас, когато цялото това безумие приключва. Какво ще са видели те? Война, единствено и само война.

Изгубеното поколение. Както Гъртруд Стайн нарича писателите по онова време. Как наричаме обаче тези деца?! „Чайлд ин тайм“. „Пърпъл“. Музика и тишина след нея.

„Човек, който не е бил на война, няма право да пише за нея! Защото не я разбира“, казва Хемингуей. Един от „изгубеното поколение“ на Гъртруд Стайн.

И когато всички помнещи ужасите й починат, ще започне следващата.

Защото животът е станал лесен, свиркащ, розов, надуваем.

И следва да бъде спукан с лека ръка. От леки ръце, от заешки сърца, които туптят със самочувствието на лъвски, господарски, неосъзнаващи последствията от розовите балони.

Вървим бавно, уверено към този пореден завършек на една епоха на голото самочувствие. На чутовното постижение на смяната на пола. Духът е съкрушен, препикан и изоставен. Човешкото е оплюто, вярата е изнасилена и подигравана.

Иде ред на безусловното зло, в което плътта и кръвта нямат никаква стойност. Сълзите също. Любовта е проядена от молците, вехта опаковка в старите филми.

Насилие, от което да избуи новия свят на зверовете без граници. В безграничната им чудовищност не трябва да остане нищо свято, топло, човешко.

Червеи и бръмбари в менюто, ваксини в кръвта, тотално подчинение на разума и запечатани усти.

Това е новият ред, който жадува една шепа блатна тиня. Но с властта да покрие всичко навред.

Който не е съгласен – ще бъде смачкан, който се двоуми – напазаруван, който е с тях – ще бъде малък бог на повърхността на тинята.

Бардакът за души работи. Неоновите светлини привличат жалките мушици и ги изгарят със сатанинска страст, с удоволствието на едно програмирано зло.

Днес

Днес светът върви към нова война, безпощадна и може би последна. Шепа празноглавци смятат още от сега себе си за победители и изобщо не им пука за милионите жертви, които ще бъдат дадени за техните въжделения и охолство.

Защото, бъдете сигурни, в дъното на всичко са парите. Липсата им и купищата им. Да се наваксат или натрупат. За насекомите с човешки облик това няма значение. Нямат значение и хората, планините от трупове. Трябва да се воюва, реки от кръв ще донесат водопади от приходи.

Червените бузи, за които никой няма да воюва

Премиерът на България Росен отива в САЩ и изцепва от там, че от 1-ви януари страната ни спира преноса на газ през Балкански поток.

Как? Без санкция на парламента?

Този човек си позволява да говори неща, които могат да се възприемат като…

Газът достига до Сърбия, Унгария, Австрия. И ти, с червените бузи, заявяваш, че ще им го спреш, че ще дръпнеш шалтера на енергетиката им, икономиката им?!

Това е идиом за обявяване на война. Както и да го разглеждате.

Как така родните червенобузести оядници си позволяват да вкарат народа ни във война с една единствена цел – да се харесат пред восъчни фигури?!

1-ви януари. Росен е категоричен. И много смел от САЩ.

1-ви януари. България въвежда еврото.

1-ви януари. Сърбия въвежда задължителна казарма.

Ние имаме два нелетящи самолета за милиарди, те имат 200…

Росене, някой да ти ощипе бузите. Защото никой няма да воюва за тях…

Поредният смътен спомен за миришещия на кръв и война

Десетки милиони жертви в най-ужасяващата война; концентрационни лагери, където се избиват „неправилните хора“ от представители на „висшата раса“; разрушен континент; един изнемощял войник, който е победил; едно босоного дете, което го чака; договор за въглища и стомана…

Всичко това е 9 май.

***

Той се прибира уморен. Миришещ на кръв и война. С един преметнат автомат на рамо. Посреща го детето му, което няма дори обувки.

Цената на свободата. На победата. Смисълът на човечеството. На светлината, надвила мрака…

***

Стрелките следват своя неуморим ход. Под златния часовник в една от залите на френското външно министерство на улица „Ке Д`Орсе” Роберт Шуман прочита написана от него декларация. С нея се поставя началото на единението на Стария континент. Сложени са основите на Европейския съюз.

1950-та година. Датата е 9 май, обявена за Ден на Европа. Започва избуяването на една мечта-обединение между държавите в континент, опустошен от най-кървавата война в историята на човечеството…

***

Умореният войник от Съветската армия вдига детето си, целува го. Сълзи се стичат по небръснатата буза. Той е победил, но момченцето у дома няма дори обувки. Стиска в ръка няколко цветя…

Победа с цената на 25 милиона жертви. Европа е спасена от нацистите.

Детето няма обувки…

***

Това е 9-и май, истинският, с мирис на кръв.

Вече забравен, оплюван, пародиран в т.нар. ЕС. Сега 9-и май е захаросан и в него има пера и жартиери. Спомените за войната ги няма.

И тя пак ще се повтори, защото ужасите вече са забравени.