„Драсни някой ред“: Една дума на простора на вечността или... без слово, светът няма смисъл!

24rodopi.com/Общество

Един разкошен текст. В който думите се премятат, истините прескачат една през друга.

За него перото е потопено в мастилницата на сърцето. А, от там се вадят най-красивите неща.

Текст в ритъма на конкурса в памет на Илхан – „Драсни някой ред“.

Писан е от Михаела Илиева, човек от екипа на 24rodopi.com. Написан заради любовта към писането.

Срокът за изпращане на вашите слова се удължава до 20 октомври!

Пишете, споделете, извадете от мастилницата скритото и го превърнете в думи.

 

Чувствам, че... думите могат всичко!

Могат да събудят света от дълбокия зимен сън, да разтърсят, да накарат хората да видят истината, дори когато тя е скрита зад замъглени, мръсни прозорци, които не са чистени от години. Не защото препаратите са скъпи, а защото така е по-лесно да избереш какво да видиш.

Чувствам, че думите могат да спрат насилие в свят, в който то е ежедневие. Насилие, което е на всяка крачка и няма възраст, нито граници. Думите могат да поставят началото на нов, по-хубав свят - този, за който само си мечтаем.

Чувствам, че медиите са огледало на обществото. Понякога счупено на хиляди парчета, понякога замъглено, понякога чисто като бисерна вода.

Чувствам, че свободата е най-ценното оръжие - умствено и душевно. И срещу хиляди ядрени бомби да се изправи, ще е същото, защото свободата не се мери във физическа сила, а в безгранична смелост в сърцето.

Чувствам, че писането е магия. Една дума - и светът може да се промени, някой да разбере, че не е сам, лъжата да бъде разкрита, а страхът разрушен.

Чувствам, че както без хората, така и без словото светът няма смисъл.

Чувствам, че да пишеш е да оставяш следа. Трайна. Да говориш за неща, които другите забравят за три дни, преди да се върнат към уискито и кръчмарските песни.

И затова пиша. Пиша, защото цял живот съм била пияна от любов към думите. Пиша, защото вярвам, че дори и само една думичка, закачена на простора на вечността, може да стигне там, където нищо друго не може и не иска. Пиша, за да покажа, че в България не трябва да е така!

Пиша и заради един ангел на небето, който носеше в сърцето си любовта към думите и успя да ми я предаде по най-красивия начин!