Една година без Илхан - останаха думите и мечтите в тях...

24rodopi.com

Обичаше да гледа баирите на онова село, чиято земя го прегърна. Взираше се в тях и казваше „Вижте колко е красиво, тихо, спокойно“.

Мечтата му бе обаче да работи на тихия морски бряг, да пише своите си неща, далеч от суетата на света.

 

***

 

Нищо спокойно не му се случи в този живот. Буря след буря, битки в най-ветровитите времена.

Устояваше на всички. Излезе победител от тях.

Те не спираха, следваха, надпреварваха се към него. И пак, и пак.

Битка докрай. Без спиране, примирие, жалост.

 

***

 

Тази една година отмина като миг.

Сякаш онзи залез и последните лъчи над баирите на този тъжен ден бяха вчера.

Една година откакто Илхан Андай си тръгна от този свят.

Без да изпита спокойствието на онези негови си баири, от писането на неговите си  неща на морския бряг.

 

***

 

Тръгна си, но словото остана.

Човекът, който посвети целия си живот в това – да борави с думите, да ги хваща и тръшка, премята, поставяйки ги винаги на най-удачното място за него. За насладата на самата му душа. Не за одобрение. Не за награди, не за аплодисменти. Просто както ги чувства.

Това бе Илхан Андай. Много слово и много мисъл.

Думите са всичко. Те изпълват, обогатяват. Те са по-силно оръжие от всички армии на земята.

Една година без Илхан.

Останаха думите и мечтите в тях.