Мечтите в тази глобална самота

Сали Мюмюн/24rodopi.com/Коментари/Общество

Детето се връща от училище и с гордост ми изрича, че ще пести пари за айфон.

Стоя и го гледам неразбиращо.

Що така, моето момче?.

Яко било. По-бързо се влизало в различните „апове“, другите телефони мислили няколко секунди.

Ах, какво разхищение на време!

Стоя и го гледам. Викам „100 години самота“ на Маркес щеше да ти свърши по-добра работа, пък и по-евтино.

На свой ред ме гледа.

Помислих си и за „През август ще се видим“. Последният роман на Маркес. Той не е за деца, но е брилянтен. Има толкова много човешко в него, че всякакви телефони, таблети, джаджи са излишни.

Но…

Просто въздъхнах тежко.

Това е съвремието ни.

Жалки мечти в една глобална самота.