17-годишно момче издаде книга, посланието - „Продължи“!

Михаела Илиева/24rodopi.com/Общество

Божидар Попов е родом от село Горно Кирково и е на 17 години - възраст, в която повечето младежи мислят за забавления, а той вече държи в ръцете си собствената си книга - творба, родена от реални преживявания и вътрешна промяна.

Пътят му към писането започва след труден личен период.

Пред 24rodopi.com Божидар признава, че дълго време не се е чувствал на мястото си. „Слушах едни и същи неща - кой е отишъл на дискотека, кой си е хванал приятелка, всякакви подобни неща, които мен не ме вълнуваха. След това преминах през предателства, често търсех одобрение от дадени хора и имах чувството, че съм в една дълбока емоционална дупка, от която не намирах изход.“

Един ден обаче всичко се променя.

„Просто си казах „стоп“. Започнах да чета книги, започнах да се развивам, и днес се чувствам много по-добре, написвайки тази книга и помагайки на хората, които я четат, да не попадат в моята ситуация“, споделя Божидар.

Той започва да пише, когато открива в думите начин да се изрази и да превърне болката в нещо смислено. „Отне ми сравнително доста време да напиша толкова емоционална творба. Пишех предимно вечер, защото тогава бях изцяло сам със себе си и мислите ми. В книгата разкривам случки от моя живот, които си заслужават да бъдат прочетени.“, казва той.

Заглавието на книгата пък си идва естествено и показва, че каквото и да ти поднесе животът, човек трябва да се изправи и да „продължи“.  Божидар споделя, че не е срещнал особени трудности по пътя към издаването, защото е имал късмета да попадне на много коректни хора и професионалисти.

Книгата му засяга темата за личностното развитие, вярата в себе си и преодоляването на трудностите. Той иска читателите да извлекат ясното послание: „Да бъдеш самодостатъчен, да вярваш в себе си и да знаеш, че не са ти нужни фалшиви хора.“

Не всички обаче в началото повярвали в него. „Първоначално една част от приятелите ми реагираха подигравателно. След това с някои от тях приключих комуникация, но остана една част, която изключително много ме подкрепяше“, спомня си той. С времето обаче всичко се променило - приятелите му започнали да му помагат, съучениците - да го уважават, а родителите му били горди и вдъхновени.

Божидар е откровен и за поколението си. „За съжаление, голям процент от младите въобще не се вълнуват от литература и четене, което е много жалко“, казва той за 24rodopi.com.

Но не e обезнадежден. Напротив, обръща се към връстниците си с: „Не спирайте. Не се поддавайте на страха. Не слушайте гласовете, които ви дърпат назад. Слушайте сърцето си.“

Днес Божидар е благодарен за всичко, което е преживял. Смята, че трудностите са му дали сила, а книгата е очертала неговата бъдеща посока.

Историята му е доказателство, че успехите нямат възраст, а увереността се гради с опит, воля и много обич към словото. Във времена на труднопробудно общество, Божидар всъщност е онази малка светлина към правилния път.