На 22 ноември, големият хореограф, културен деец и общественик Тодор Момчилов трябваше да навърши 90 години. Ако си представим, че Симеон Радев - авторът на „Строители на съвременна България”, беше писал за столицата на Източните Родопи през втората половина на 20 век, то бати Тошо, както го наричаха мнозина негови ученици и съграждани, със златни букви щеше да бъде изписан като един от строителите на съвременен Кърджали. При това – и в буквалния, и в преносния смисъл.
В буквалния, защото малко известен е факта, че той заедно с мнозина свои колеги от рудодобивния и структурообразуващ за Кърджали комбинат Горубсо, на доброволни начала е участвал в строителството на първия в страната Дом на културата /втория се явява по-късно в Перник/.
А преносният смисъл на „строител на съвременен Кърджали” е изпълнен с много по-богато и наситено със събития и факти съдържание. Започнал своята творческа дейност през 40-те години на 20-ти век в състава за народни танци в народното читалище „Родопски фар” в кв. "Гледка", през 1952 година, когато Домът на културата е вече построен и открит, Тодор Момчилов става част от неговото ръководство наред с Гинчо Гинев и Милчо Сиванов. А от 1957 година в продължение на повече от 40 години е ръководител на Представителния музикално-танцов ансамбъл „Орфей”.
Ето какво споделя Марияна Ликова, една от неговите ревностни ученички и продължител на делото му, днес директор на Дома на културата:
„Днес за мен е чест и истинско вълнение да застана пред вас и да си спомня за човека, който промени живота ми — Тодор Момчилов.
На 22 ноември се навършват 90 години от неговото рождение, а аз повече от всякога усещам колко голям отпечатък е оставил той в сърцето ми и в пътя ми като танцьор и човек.
Аз съм в ансамбъла повече от четиридесет години. Почти целият ми съзнателен живот е минал в залата, сред хората, които обичам, и под погледа на човека, който умееше да ни води така, че да растем — и на сцената, и извън нея.
Тодор Момчилов или бате Тошо, както всички се обръщахме към него, имаше невероятен усет към хората. Никога не беше случайно кой на кое място стои, кой какъв ритъм ще хване, кое движение ще му пасне най-точно. Виждаше ни по-добре, отколкото ние самите се виждахме. Някои се сърдиха, други не, защото знаехме, че той иска най-доброто от всички. Винаги намираше верния път към всеки, за да го мотивира да продължи напред. Имаше изумителната способност да вижда в нас не само това, което сме, а онова, което можем да станем. Умееше да ни помогне да открием сила, за която често не подозирахме.
Благодарение на неговата взискателност, неговия ред и дисциплина, ансамбълът ни израсна и се преобрази. Ние се променяхме с него — учехме се да бъдем отговорни, постоянни, да уважаваме труда си и труда на другите.
Той създаде атмосфера, в която танцът се превръщаше в характер, в приятелство, в професионален път.
В залата понякога беше трудно, понякога напрегнато, но винаги имаше смисъл. Там се коваха характери. Там се създаваше дух.
Аз лично съм му дълбоко благодарна.
Годините под неговото ръководство ме научиха на повече неща, отколкото тогава съм осъзнавала. Днес разбирам колко ценни са били тези уроци — и в танца, и в живота.
Благодарение на него имам смелостта и увереността да предавам наученото нататък, да продължавам това, което той започна.И често си казвам: „И това е от него.“
Колкото и години да минат, той ще бъде част от нашето танцово семейство – ансамбъл „ОРФЕЙ“.
Поклон и благодарност към Тодор Момчилов — човекът, който остави светлина в пътя ни.”
За Тодор Момчилов казват, че е „колекционер на успехи“. Заедно с Представителния танцов ансамбъл обхождат много страни – Австрия, Алжир, Тунис, Мароко, Италия, Турция и къде ли не още.
Фундаментът на всичко това е Тодор Момчилов. Човекът, който никога не забрави откъде е тръгнал, но който изведе танцовото изкуство в региона на световно ниво. Включително и с неговия авторски „Беломорски танц”, с който танцьорите и днес владеят публиката на национални и международни сцени.
Когато му задавали въпроса: Бате Тошо, ти откъде си?, той с голямо задоволство отговарял закачливо: Аз съм от ГАН. И когато срещал недоумяващ и питащ поглед – аджеба, какво е това ГАН, Тодор Момчилов с гордост и усмивка отговарял – Гледкенска /прилагателно от кв. Гледка – б.а./ академия на науките.
И днес кърджалийци го помнят като добрия, земния човек, който умееше с пример и слово да популяризира, разпространява и възпитава любовта към нашите корени, към българския танцов фолклор. При това с невиждан успех.
И признанието през годините не закъснява. Освен любовта и уважението на своите съграждани и ученици, Тодор Момчилов е Носител на званието Заслужил деятел на културата и на ордена "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен. През 2013 година той е удостоен с "Почетен знак - Герб на община Кърджали" - първа степен.
Почивай в мир, небесни юбилярю! Светлина да озари твоя неравноделен „Беломорски танц”, с който завладяваше сцените тук, на Земята!
🦋🦋🦋🦋🦋🦋🦋
ОтговорИзтриванеЛека пръст Момчиле....
ОтговорИзтриване