Пътешествие във времето: „Гръбнакът на земеделието“ под бора на 555 години

24rodopi.com/Регион

По повод Националния ден на четенето – 21-ви ноември, четвъртокласниците на Средно училище „Христо Смирненски“ от село Черноочене, водени от своите учителки, предприеха вълнуващо пътешествие във времето в село Пчеларово.

Тяхната обиколка включваше посещение на библиотеката към Народно читалище „Иван Буюклиев 1926“ и разглеждане на забележителностите в село Пчеларово, но кулминацията на преживяването бе обновената къща-музей и срещата им с предмети от миналото.

Първоначално читалищното ръководство ги запозна с дейността на библиотеката, като специално представи част от привлекателния детски фонд.

След това децата опознаха местната история и природа, виждайки вековен бор на 555 години близо до църквата „Света Петка“ (ХVIII век) и паметниците на Васил Левски и загиналите пчеларовци, като слушаха с интерес разказите за изграждането им.

Особено силно впечатление у малчуганите остави музейната експозиция с уреди и облекла от бита на местното население.

Сред всички старинни предмети, които разпалиха любопитството им, погледът на децата особено спираше върху два експоната, които сякаш им „шепнеха“ истории от едно отминало време: диканята и черното дървено рало.

В центъра на вниманието беше диканята - този грубоват дървен уред, който някога е бил гръбнакът на земеделието. Децата слушаха  с възхищение как, преди ерата на комбайните, тази тежка платформа с остри зъбци е била теглена от волове върху житните снопове. Те си представяха горещия летен ден на хармана и осъзнаваха колко трудоемък е бил този процес, който е осигурявал прехраната на цели семейства. За тях диканята беше жив свидетел на упоритостта и изобретателността на предците. Всяка драскотина по нея сякаш разказваше за поколения, трудили се на полето.

В непосредствена близост, като „сърцето на миналото, туптящо в музейната къща“, стоеше черното дървено рало. Децата се взираха в него и си представяха как то е целувало земята, водено от силата на животинска тяга и човешката ръка.

Учителките им разказаха, че то не е просто парче дърво, а свидетел на хиляди изгреви и залези, на безброй часове тежък труд и надежда. Малките посетители можеха почти да усетят миризмата на прясно обърната пръст и потта, която се е стичала по челата на орачите.

Ралото се превърна в вълнуващ урок за смирение, усилие и дълбоката връзка на човека със земята, връзка, която днешните интернет поколения може би не познават.

В къщата-музей на село Пчеларово учениците не просто разгледаха експонати, а почувстваха душата на миналото. Обновената къща-музей отвори сърцето си, за да разкаже живата приказка за съдбите на поколенията, а децата си тръгнаха с усещането, че са пътували назад във времето.

Исмет ИСМАИЛ, Черноочене