Горбачов, Живков и тапетните демократи от „вятъра на промяната“

24rodopi.com/Коментари/Общество

За повече от 3 десетилетия изфантазиран преход се наслушахте на демократични биографии. Кой грабнал тапетите от студентската си стая, пък написал някакво послание и тръгнал към площада (любимата история на Плевнелиев, един от големите случайници в политиката); кой бил архитекта на демокрацията; кой подскачал на мегдана, че едва ли не резонансът срутил Берлинската стена.

Историята е низ от взаимосвързани събития от единия до другия край на света. Тя не е лични разкази, в отделен том в едно издание.

На 30 август 2022-ра, на 92 години, почина Михаил Горбачов. Последният Голям в СССР. Войната в Афганистан фалира Съветския съюз, реформите на Горбачов пък засилиха и предопределиха разпада му. С Варшавския договор бе приключено, падна и „желязната завеса“. Проблемите в Съветския съюз бяха толкова големи, че на никого не му се занимаваше с държавите в съветската сфера на влияние. Това доведе демокрацията в България. Фасадна, някакво чучело, а всъщност един свиреп капитализъм, чрез който се разграбиха държавните активи, формира се олигархия, а големите глътнаха малките.

Когато следващия път тапетните демократи заразказват съчинени истории, спомнете си за Михаил Горбачов. Те няма да го направят, защото отдавна живеят в своя свят на необикновена значимост.

Кеворк Кеворкян:

„Обаче Прехода е техният нескончаем празник – защото го съградиха и опитомиха за собствени нужди и за свои хора: десни, уж-десни, никакви-десни.

10 ноември е проклета дата за тях, понеже неизбежно и винаги ще събужда въпроса: От кой бълхарник изпълзяхте?

Оказаха се едни прости събарячи или, в най-добрия случай, кърпачи. Това е очевидно във всичко и навсякъде извън витрината.

Те не могат да понесат позорния факт, че са едни прости консуматори на дарена свобода. Простичкият въпрос – какви биха били без омразната им дата – направо ги изтърбушва отвътре...“.