Кръв по стените, миризма на скандали, алкохол и фекалии

Квартирата е дом за болката на емигранта

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

„Ние сме като капка в морето от емигранти. За много хора тамошният дом представлява една стая, 1/3 от хладилника и баня. А навън е пълно с пришълци, в чийто поток се загубваш като поредната прашинка, търсеща друг живот“.

Това разказва 40-годишният Димитър. Родопчанин, част от първата вълна емигранти в Европейския съюз, дошла от… самия Европейски съюз. Младият мъж е напуснал Родината през 2007-ма-годината, в която България бе приета в ЕС. Заминал е за Великобритания, но далеч не със самочувствието на равноправен член на обществото на Съюза. За него и за хилядите негови връстници заминали на Запад домът е поредната квартира, в която ще стоварят куфарите на гурбета. Дали ще е къща, апартамент, самостоятелна стая или такава, която ще делят с някого, няма никакво значение. Въпросът е да почувстват поне малко от родния домашен уют, да открият сред подредените си вещи спомен от Родината, когато вечер се приберат след работния ден. След няколко месеца тя може да бъде сменена, но търсенето на същото усещане остава.

„Когато сме няколко души в една квартира, сякаш това е една малка България. Едно малко общество с всички свои радости, недоволства, скандали, интриги. Хора от цялата страна, събрани заедно. Всички те носят в чужбина и един допълнителен куфар с натъпкания в него свой манталитет, който щедро споделят с останалите“, казва 46-годишният Венелин от Кирковско. Стажът му зад граница е около 20-годишен. За това време е сменил десетки квартири. Споделял ги е главно с нашенци. Убеден е, че няма разлика в отношенията между родните гастарбайтери, независимо от коя част на страната са дошли, какъв е произходът им и в коя точка на Европа са се установили. „Всеки си е башка с лудостта, с проблемите“, смята родопчанинът.

 

Малката Родина от 60 до 1300 паунда на месец

 

„В Лондон съм сменил около десетина квартири. Живял съм в къща, делял съм стая с други нашенци. Квартирите вървят различно. Плащал съм 60, 120, 300 паунда за стая, в зависимост от големината на апартамента, условията. Има и наеми по 1300 и повече паунда. Затова и винаги са повече хора, за да делят парите“, разказва Димитър. „Има много обяви, агенции. Аз обаче се доверих на познати. Винаги съществува възможността да бъдеш прецакан, ако се довериш изцяло на интернет. Нещата, които виждаш на снимка не винаги се оказват такива. Разбира се, и обратното важи. Много пъти съм виждал хора, които са били на бригади на Острова и след това решават да останат и продължат. Някои разчитат, че познати ще им намерят жилище. Съответно прекарват седмица-две при тях, след което им съобщават, че не могат да останат. Те се чудят какво да правят, обикалят агенции докато спестените им пари от бригадата не свършат и има много случаи, когато такива хора се прибират изхарчили всичките си пари. Когато аз реших да замина, се свързах с приятел, с когото работих в строителството в България. Бяхме на различни обекти. По-късно той се установи в Лондон. Свързах се с него и той ми намери квартира. Хазяинът те пита дали имаш работа, каква е причината да си тук и така нататък. Обикновено искат да се остави депозит, горе-долу колкото един наем. Разбираш се с човека дали в него да са включени ток, вода и други сметки. Там обикновено се плащат веднъж на три месеца“, споделя Димитър.

 

Да станеш скуотър: Квартира без пари, но с… кръв по стените, миризма на скандали, алкохол и фекалии

 

„В първата си квартира в Лондон прекарах няколко месеца и в един момент хазяинът ми каза: „Трябва да напуснеш“. Вече имах много познати и един от тях ми предложи да отида при него. Живееше с още двама нашенци и двама литовци в тяхната къща. Тогава разбрах какво означава терминът „скуотър“. Във Великобритания законът позволява настаняване в празни жилища, ако новодомецът не използва сила, за да влезе в дома. Това не е криминално нарушение. Именно нахалните търсачи на празни къщи са скуотърите. Влязат ли веднъж, процедурата по изгонването им може да трае месеци, достига се и до дела. Къщата, която бяха окупирали литовците обаче е била от години празна, поне така казаха. Нито веднъж за трите месеца, в които живях там, не ни бе направен проблем от някоя институция или собственик. А идваше често полиция и линейка, но заради скандалите и някой и друг ранен или припаднал след поредното парти“, разказва Димитър. За месеците си като скуотър той не е платил нито пени за наем, за ток, вода и каквито и да било други сметки. „Никой не ми искаше. От време на време купувах водка и бира за момчетата, просто да почерпя. Всъщност, литовците първи бяха превзели къщата. С тях пък се свързал един нашенец, той с други и така. Къщата бе в Източен Лондон, на два етажа. Почти през ден идваха различни приятели на всеки един от съквартирантите. И винаги се пиеше. Балтийци, руснаци, украинци, българи, поляци… Целият Източен блок събран в малка къща в един от центровете на упадъчния, според теориите преди 89-та, Западен свят. Пиене, дрога, неминуеми скандали. Две седмици след като приятелчето от Кърджали ме повика в квартирата, той самият си взе чукалата и си тръгна без да каже нищо. После разбрах защо го е сторил. Явно толкова много му се е струпало от това съжителство, че при първа възможност да смени жилището го е сторил. Вместо него дойде друг кърджалиец. А купоните си продължаваха. Литовците поработваха някъде за малко, но основно разчитаха на кражби, измами. Като се запиеха пък, по няколко дни не излизаха от къщата. След това започваха спорове кой трябвало да купи алкохол. Караха се и с познатите им, които идваха. Няколко пъти се е налагало да ритам по стълбите пияните им дружки, дошли до вратата ми, за да искат пари или пиене. След това пък се биеха помежду си.

Една вечер бе върхът. Прибрах се от работа, влизам и виждам кръв по стените, счупени бутилки, чаши, а един украинец, който от години се познаваше с тях, стои целия в кръв. Бяха се скарали, тоя почнал да ги обижда и единият му забил чаша в главата. Беше му срязана и шуртеше кръв навсякъде. Под влияние на алкохола и загубата на кръв, битият пък се беше насрал. Вкараха го в банята и го измиха, след което го оставиха да си легне. Малко по-късно тоя се освести и дойде при мен, за да „накажем литовците“. След това грабна нож и пак се засили към тях. Удариха го два пъти,  а за него това бе второто насиране за вечерта. Отново в банята и позвъняване на Спешна помощ. Картината беше отвратителна. Навсякъде кръв, потрошени неща, а миризма сякаш на кланица се смесваше с тази на фекалии. Отвратително. След като махмурлукът отмина, всички отново бяха заедно. Това е. Изчаткват от живота, от пиенето, от самите себе си“, разказва преживяванията си Димитър. Малко по-късно той също се разделя със скуотърите. Сменя доста квартири, а една от причините е че всяка година се прибира за около 2-3 месеца в България и не иска да плаща наем през времето, в което не ползва квартирата. „Оставям багажа си при приятелчето ми, което ми намери първото жилище. След като се върна, намирам друга и се местя. Разходът средно на месец ми е 700 паунда. Това са парите за наема, сметките, храната, пътните разходи. Картата за метрото за 3 зони на Лондон е 40 паунда на седмица“, изчислява кърджалиецът.

 

Кой ми е барал салама? Ти що вземаш повече пари от мене, бе?

 

„Каквото е у дома, същото е и зад граница. Нашенци са си едни и същи. В квартирата обикновено се карат за това кой на кого е пипал салама, луканката, бирата или олиото. Други скачат на бой за това кой колко работа е свършил, кой в какви инструменти е вложил и т.н. Бяхме се събрали в жилището на един нашенец в Амстердам. Гледахме бокс. Всичко хубаво, докато мачът не се пренесе в апартамента. Пиян крумовградчанин се нахвърли върху един от компанията, който му бил нещо като шеф в строителната бригада. „Защо аз вземам по-малко от теб, а върша повече работа?“, пита. Другият му отговаря: „Бачкаш повече само в обедните почивки, като пиеш повече от останалите“. И се заформя бърза схватка. Пияният-ошамарен, началникът му пък се затвори в другата стая. Това са взаимоотношенията между нашенци. Винаги заедно на маса, но могат да се скарат от салама до свършената работа“, споделя Венелин.

 

Черни, жълти, бели и… Интерпол

 

„Много пъти в различните квартири, в които съм бил е идвала полиция. Проверяват документи, учтиви, без да ни притискат. Идвали са дори и от Интерпол. Тъкмо се бях нанесъл в Лондон, в квартирата при едни познати. Имаше български ченгета в групата. Разпитваха за някакви роми, които според информацията им е било възможно да са в квартала. Докато търсеха бандитите, откриха, че един от съквартирантите е свалял торенти с филми. Отнеха му компютъра“, споделя 25-годишният Фахри.

„Излизам на улицата и виждам всякакви лица-черни, жълти, бели, но едва 1/3 от срещаните от мен хора имат британски черти. Всичко друго е пришълец, братко. От колонии, откъде ли не. И ние сме там, част от това море от емигранти, пък дори и такива с британски паспорти. Всеки един е дошъл със своята култура, манталитет, разбирания в търсене на нещо по-добро от дома. Защото няма как някой да изостави родните си земи от хубаво“, смята Фахри.

„Докога? Ами не знам. Имам разни оферти за работа в България, в София. Ще помисля и може и да се прибера. Защото ако реша да си купя жилище в чужбина, това ще е едно много сериозно решение, което ще ме обрече на един доживотен гурбет и изплащането му. А наистина не знам дали го искам“, пък довършва Димитър.