Едно родопско село, скромен брой жители, а проблемите доста. Но не с инфраструктура, а между хората.
Завърнали се изселници срещу местни.
„Не ни харесват. Питат ни защо сме се върнали от Турция?
Заради нас се вдигали цените. Хлябът бил скъп, всичко. Ние сме били виновни. То
е скъпо в цялата страна“, разказва за „Родопи voice“ възрастен мъж.
Учил е тук, служил е в казарма две години, а през 1989-а
заминава за Турция. Вече е пенсионер и се прибира в бащиния имот. Ремонтирал си
е две стаи в къщата, но той и други изселници, не се погаждат с местните.
Половината село заминало за Турция, другата половина –
остава тук. Спорът обаче е и за земи.
„Идва и казва „Тази земя беше на дядо ми“. Ама сега е държавна“, разказва Юзджан Хасан. 24-годишен мъж, който обожава животните си. Отглежда 10 крави, има дори и конче.
„Ядосват ми се, че животните минават през центъра, по
улиците – да ги махам. Аз искам да ги отглеждам извън населеното място. Подадох
молба. Дадоха ми 3 декара държавно. Идва обаче съседът ми, върнал се от Турция,
и спори с мен, че е на дядо му, да съм се махал. Душмани ли да станем сега? Не
искам да се карам. Искам едно оборче да направя извън селото за кравите. Ама,
ако ще се караме, ще махна животните, душмани не ща. Сега са 10 крави, през
лятото 20 ще станат“, допълва Юзджан.
Кахърите в едно малко село в спокойната ни планина. Скъпотия
и земи – кой е виновен – изселници или местни, животновъди срещу земеделци.
Картали
ОтговорИзтриванеАаа кравата от свирка не разбирааа, duzgun konush oglum ayip yaaauuuu
ОтговорИзтриванеРазмити – думите.
ОтговорИзтриванеОпустяла – земята.
Прокудени – хората.
Подменени – чувствата.
Изгубена – вярата.
Всяка мисъл е сълза изстинала…
Потъмнели – къщите.
Обрасли – дворовете.
Изсъхнали – китките.
Потрошени – прозорците.
Откъртени – портите.
Самотни – гробовете.
Всеки спомен е болка изгаряща…
Името – живо е!
Коренът – жилав е!
Камъкът – има го!
Сърцето – туптящо е!
Паметта – вечна е!
Прошката – взета е!
Бъдещето – има го!
Тази обич е… клетва изпълнена!
Нещо по темите за остаряването, самотата и изкуплението, за силата на паметта и за втория шанс, който животът понякога предлага, когато най-малко го очакваме.
ИзтриванеЕми 35 години идвахте с празни ръце, като си тръгвахте пълни чували и куфари с буркани месо, вафли боровец, закуски, шоколади, мед, извара, кашкавали с килограми, луканки, стекове лютеница, купувахте като луди , като невидели. Помпахте инфлацията и вие гьотере. Прави са хората донякъде.
ОтговорИзтриванеако не им отърва бегом марш към Турция,тука са заради пенсиите от ТЕЛК.Няма да се наядат,пък осигуровки не са плащали за България,ама имали права-колорадски бръмбари ненаядни
ОтговорИзтриване