Конкурсът „Драсни някой ред“: „Дайте на децата детство, а не страх!“ – поощрителната награда

24rodopi.com

В памет на Илхан.

Няма нужда от представяне.

Човекът, който посвети целия си живот в това – да борави с думите, да ги хваща и тръшка, премята, поставяйки ги винаги на най-удачното място за него. За насладата на самата му душа. Не за одобрение. Не за награди, не за аплодисменти. Просто както ги чувства.

Това бе Илхан Андай. Много слово и много мисъл.

Думите са всичко. Те изпълват, обогатяват. Те са по-силно оръжие от всички армии на земята.

Всичко започва от А и Б.

И като тръгне, няма спиране…

В памет на Илхан редакцията на 24rodopi.com обяви конкурса „Драсни някой ред“. Темата бе „Чувствам, че...“. Без всякакви ограничения. Не, за писане. За някой ред, който си заслужава.

Това, което Илхан искаше.

Включиха се десетки хора от цялата страна. От 11 до 73-годишни! Някои от участниците дори ни помолиха да не ги включваме. Просто искаха да напишат, да драснат някой ред.

Благодарим на всички, приятели, благодарим ви!

Поощрителната награда и 100 лева печели 11-годишната Ася Петрова от Джебел

 

Аз чувствам, че...

 

Всеки човек носи в себе си различни чувства – радост, любов, тъга, страх, надежда. Но когато си дете, тези чувства стават още по-силни. За мен светът е по-голям, по-цветен и по-истински от реалния. Аз чувствам, че съм част от този свят и че моето място в него е да мечтая, да вярвам в доброто и да се надявам, че един ден всичко ще стане по-красиво.

Аз чувствам, че когато сутрин вляза в класната стая и видя усмивките на приятелите си, денят ми започва по-добре. Чувствам, че когато играем заедно в междучасието и се смеем до сълзи, щастието ми е истинско и чисто. Чувствам, че когато учителката ми по български език и литература ме похвали за добре написано съчинение или решена задача, в сърцето ми се появява гордост и желание да давам още повече от себе си. А когато се прибера у дома и мама и бате ме прегърнат, целият свят сякаш става по-сигурен и по-добър.

Но има и моменти, когато сърцето ми ужасно се свива. Чувствам болка от това, че някои деца по света не могат да изпитват тези обикновени радости – нямат дом, нямат родители, а понякога дори нямат и хляб за ядене. Чувствам огромна тъга от това, че заради войните умират невинни деца, чието единствено желание е да играят на воля, да мечтаят и да живеят спокойно. Понякога, заедно с мама, гледаме новините и виждам разрушени къщи, уплашени очи и сълзи. Тази ужасна гледка ме кара да усещам огромна болка в сърцето си. Тогава ми се иска да извикам силно: „Спрете войните! Дайте на децата детство, а не страх!“

И въпреки тази тъга аз чувствам, че в света има и много доброта. Чувствам надежда, когато виждам как хората си подават ръка – когато някой помогне на възрастен човек да пресече улицата, когато с приятелките ми спасяваме животни – храним ги, строим им къщички – или когато непознати хора събират средства, за да помогнат на болно дете или възрастен. Чувствам, че всяка усмивка, всяко малко добро дело е като светулка в тъмнината – малка, но способна да освети пътя на онзи, който се чувства изгубен.

Аз чувствам, че ние, децата, сме бъдещето на този свят. Може би сега сме още малки, но носим в сърцата си светли мечти, които един ден ще променят живота ни, а после и целия свят. Аз мечтая за свят, в който хората ще се разбират, уважават и ще си прощават. Мечтая за време, когато няма да има омраза, завист и злоба, а само приятелство, обич и мир. Чувствам, че ако всеки човек започне да прави добро – дори и малко – светът ще се промени и ще стане място, където всички ще живеем в мир и щастие.

Чувствам, че добротата е най-голямата и най-великата сила на този свят. Тя може да излекува болката на страдащия, да изтрие сълзите на плачещото дете и да превърне мрака в светлина. И аз вярвам, че когато пораснем, ще създадем нов свят – без войни, без страдание и без страх, а изпълнен с усмивки, игри и мечти. Свят, в който децата ще играят свободно и безгрижно.

Аз чувствам, че дори когато е трудно и когато изглежда, че злото е по-силно, надеждата винаги оцелява. Чувствам, че колкото повече хора вярват в доброто, толкова по-бързо ще дойде денят, когато ще живеем в един по-красив, по-справедлив и по-щастлив свят. И затова никога не трябва да спираме да мечтаем и да вярваме – защото именно в мечтите и във вярата се ражда нашето по-добро бъдеще.

Ася Златкова Петрова, 11 години, Джебел