Конкурсът „Драсни някой ред“: „Времето е най-големият илюзионист…“ – второто място

24rodopi.com

В памет на Илхан.

Няма нужда от представяне.

Човекът, който посвети целия си живот в това – да борави с думите, да ги хваща и тръшка, премята, поставяйки ги винаги на най-удачното място за него. За насладата на самата му душа. Не за одобрение. Не за награди, не за аплодисменти. Просто както ги чувства.

Това бе Илхан Андай. Много слово и много мисъл.

Думите са всичко. Те изпълват, обогатяват. Те са по-силно оръжие от всички армии на земята.

Всичко започва от А и Б.

И като тръгне, няма спиране…

В памет на Илхан редакцията на 24rodopi.com обяви конкурса „Драсни някой ред“. Темата бе „Чувствам, че...“. Без всякакви ограничения. Не, за писане. За някой ред, който си заслужава.

Това, което Илхан искаше.

Включиха се десетки хора от цялата страна. От 11 до 73-годишни! Някои от участниците дори ни помолиха да не ги включваме. Просто искаха да напишат, да драснат някой ред.

Благодарим на всички, приятели, благодарим ви!

Второ място и наградата от 300 лева печели 53-годишният Георги Тонков от Смолян.

Очаквайте имената и на останалите в челната тройка, както и при кого отива поощрителната награда! Редакцията ще се свърже с всеки един от тях!

 

Чувствам, че...

 

Чувствам, че времето е най-големият илюзионист. Понякога се влачи мъчително бавно, а в други моменти препуска толкова бързо, че едва успявам да поема дъх.

Сякаш животът е една непрекъсната поредица от кадри, които се редуват без предупреждение. В един миг се смея с глас, докато в следващия усещам горчивината на пропуснатите възможности. Чувствам, че точно в тази бързина се крие и най-големият урок – да оценявам настоящето, без да се изгубвам в спомените от миналото или да се тревожа за бъдещето.

Чувствам, че светът около мен е пълен с истории, които чакат да бъдат разказани. Всеки човек, всяка сграда, всяко дърво – всички те носят в себе си отпечатъка на миналото. Наблюдавам лицата на хората и си представям техните радости и болки, техните победи и поражения. Това ме кара да се чувствам част от една огромна, обща мозайка.

Чувствам, че силата на човешкия дух е неизчерпаема. Виждам я в упоритостта на един възрастен човек, който се грижи за градината си, в усмивката на дете, което се учи да ходи, в подкрепата, която хората си оказват в трудни моменти. Тази сила ми дава надежда.

В крайна сметка, чувствам, че животът е едно вълнуващо пътешествие. Пълно е с предизвикателства и неизвестни, но точно те го правят уникално. И дори когато се чувствам изгубен, знам, че винаги мога да намеря пътя обратно, като се вслушам в онова тихо гласче вътре в себе си, което ми казва: "Не спирай да търсиш, не спирай да чувстваш".

Д-р инж. Георги Димитров Тонков - 53 г., Смолян