Конкурсът „Драсни някой ред“: Победител е човекът, написал „…страхът е неизбежен, но не е враг…“

24rodopi.com

В памет на Илхан.

Няма нужда от представяне.

Човекът, който посвети целия си живот в това – да борави с думите, да ги хваща и тръшка, премята, поставяйки ги винаги на най-удачното място за него. За насладата на самата му душа. Не за одобрение. Не за награди, не за аплодисменти. Просто както ги чувства.

Това бе Илхан Андай. Много слово и много мисъл.

Думите са всичко. Те изпълват, обогатяват. Те са по-силно оръжие от всички армии на земята.

Всичко започва от А и Б.

И като тръгне, няма спиране…

В памет на Илхан редакцията на 24rodopi.com обяви конкурса „Драсни някой ред“. Темата бе „Чувствам, че...“. Без всякакви ограничения. Не, за писане. За някой ред, който си заслужава.

Това, което Илхан искаше.

Включиха се десетки хора от цялата страна. От 11 до 73-годишни! Някои от участниците дори ни помолиха да не ги включваме. Просто искаха да напишат, да драснат някой ред.

Благодарим на всички, приятели, благодарим ви!

Първото място и наградата от 500 лева печели 22-годишният Хасан Юсеин от Асеновград.

Очаквайте имената и на останалите в челната тройка, както и при кого отива поощрителната награда! Редакцията ще се свърже с всеки един от тях!

 

Чувствам, че…

 

Чувствам, че светът е едновременно огромен и малък, пълен с противоречия, които ни карат да се лутаме между надеждата и съмнението. Всеки ден е като страница от книга, която пишем несъзнателно – с мислите си, с действията си, с чувствата, които оставяме да ни водят или да ни спират. Чувствам, че в този хаос има нещо красиво, нещо, което ни свързва един с друг, дори когато сме най-далеч.

Чувствам, че времето е най-ценният дар, но и най-големият крадец. То ни дава моменти на щастие, които искаме да задържим завинаги, но в същото време ни отнема онези мигове, когато най-малко очакваме. Понякога се усещам как бързам, как се опитвам да догоня нещо неуловимо, а после спирам и си казвам: „Чакай, живей сега.“ Чувствам, че в тишината на тези паузи намирам себе си.

Чувствам, че любовта е онова, което ни държи цели. Не говоря само за романтичната любов, а за онази тиха, ненатрапчива връзка с хората, с природата, с изкуството, с мечтите ни. Има дни, когато се чувствам изгубен, но тогава си спомням за усмивката на приятел, за топлината на слънцето или за мелодия, която случайно чувам, и разбирам, че все още има за какво да се боря.

Чувствам, че страхът е неизбежен, но не е враг. Той е като сянка, която ни следва, но не ни определя. Всеки път, когато се изправя пред нещо ново, усещам как сърцето ми бие по-бързо, как мислите ми се надпреварват. Но после си поемам дъх и си казвам: „Можеш да го направиш.“ И го правя. Чувствам, че всяка преодоляна бариера ме прави малко по-силен.

Чувствам, че светът е огледало на нашите чувства. Когато сме тъжни, той изглежда сив. Когато сме щастливи, той блести в хиляди цветове. Но най-вече чувствам, че всичко, което правим, оставя следа – в нас, в другите, в света. И може би затова пиша тези редове. Защото чувствам, че думите имат силата да свързват, да лекуват, да вдъхновяват. Чувствам, че всеки ред, който драскам, е малка част от мен, която искам да споделя с теб.

Хасан Метин Юсеин, 22 години, Асеновград