Интересът клати… Дикмето! Загубените милиони и прибраните милиони – той учи на демокрация?!

Сали Мюмюн/24rodopi.com/Коментари/Общество/Политика

Гледам го този, изваден от саркофага на милионерите. От „пирамидата“ на Доган, която създаваше подобни „фараони“.

Името му отдавна трябваше да е останало в бележките под линия на прехода, но ето че отново изплува – този път от екрана.

Мехмед Дикме реши да коментира събития, които хиляди хора видяха с очите си.

Той беше първият министър с турско име в Министерството на земеделието, в правителството на Симеон Сакскобургготски. Кариера, започнала стремглаво и приключила скандално – с предсрочно уволнение заради тежки съмнения за злоупотреби.

Същият този човек заяви снощи, че на контрамитинга на ДПС на 9 декември в Кърджали е имало „около 2000 души“. Число, хвърлено неслучайно. Целта беше очевидна – да се омаловажи събитието, да се внуши, че контрамитингът не е бил масов, че не изразява реалните нагласи в региона, че е бил организиран и контролиран, а не спонтанен.

Всички, които бяха там, знаят истината. „2000 души“ няма нищо общо с реалността.

Имаше десет пъти по толкова. Но това са нарежданията по соросоидна линия.

На следващата вечер, едни стари познайници, преспали с половината партии в страната, решиха да вигнат протест пред… Общината. И не се брояха, ами просто се почесваха „Ама това ли било входът на Общината?!“. Дори не отидоха 20 метра встрани, за да го направят тоя велик протест пред Областта, до портала на която е и офисът на ГЕРБ. Но не…

Оставете това. Защо обаче отново е активиран Дикме?

Още през далечната 1995 година  Дикме стана кмет на община Ардино – едва на 29 години. Последва втори мандат през 1999 г.

През 2001 г. беше поставен на пето място в кърджалийската листа на ДПС за парламентарните избори. Недоволен, той бойкотира кампанията, отдръпна се и изчезна. Когато обаче ДПС вкара 5 от 5 депутати, Дикме се появи отново – този път като първи кандидат за министър.

Назначиха го да оглави земеделието. И тогава дойде истинският скандал.

По негово време избухнаха тежките проблеми около фонд САПАРД. Европейският съюз отправи остри критики за липса на контрол, нередности и злоупотреби с европейски средства. България беше поставена под наблюдение, а доверието към страната – сериозно разклатено.

Обвиненията бяха в лобизъм и конфликт на интереси, както и в защита на определени икономически кръгове в земеделието и горския сектор. Самият премиер Симеон Сакскобургготски публично заяви, че го освобождава заради неефективно управление.

За по-младите – САПАРД беше предприсъединителна програма на ЕС за модернизация на земеделието и развитие на селските райони. Вместо шанс, тя се превърна в символ на корупция: фиктивни проекти, завишени цени, двойно финансиране, подставени фирми, „селски туризъм“, превърнат в частни вили.

Европейската комисия не говореше за единични случаи, а за устойчиви корупционни мрежи. Последствията дойдоха по-късно, но бяха тежки – през 2008 г. ЕС замрази плащанията по САПАРД, България загуби стотици милиони евро и сериозно урони репутацията си.

И какво направи Мехмед Дикме след това? Вместо да се оттегли с мълчание, през 2007 г. напусна ДПС и се кандидатира за кмет на Ардино със собствена формация – ГЕРА (Граждани за европейското развитие на Ардино).

Загуби изборите, но остави след себе си дълбоко разделено общество – семейства, роднини и съседи, обърнати едни срещу други. Последиците от това се усещат и днес.

Звучи ли ви познато? Личният интерес над всичко.

Човек, който десетилетия наред обикаля телевизионните студия, за да поучава за демокрация и да обяснява как да се реформира ДПС.

Нищо ново под слънцето.

Интересът клати феса.