Най-силното и красиво: Те хвърлят камъни, а ние…

24rodopi.com/Общество

Момчето е на митинг. И целува приятелката си.

Посланието не се нуждае от коментар.

В момента „паветата“ броят хората по площадите, калкулират постиженията на кметовете и се опитват  с бясна злоба да препикаят случилото се в десетки градове..

„Докато те хвърляха камъни по държавността, ние се прегърнахме, за да я запазим цяла.Те имат камъните. Ние имаме сърцата си. И повярвайте ми – нашите сърца са по-твърди от техните павета.

Казвам се Руфат Руфатов. На 23 години съм. И днес искам да говоря с вас – онези от другата страна на кордона. Онези, които сочат с пръст.

Аз съм член и симпатизант на ДПС от момента, в който Делян Пеевски пое лидерството и видях, че някой най-после говори за хората, а не само за политиката. Но днес не пиша като партиец. Пиша като човек, който държи момичето, което обича, докато светът около нас се опитва да ни накара да се мразим. Нека изчистим въздуха веднага. Никой не ми е платил да държа плаката, който виждате. Ние не бяхме на площада, защото някой ни е „докарал“, а защото видяхме нещо, което ни уплаши до смърт. Нещо, което не вярвах, че ще видя през 2025 година.

Видяхме как „демократични“ лидери като Кирил Петков, Асен Василев и Ивайло Мирчев истерично подстрекават тълпите с реторика, която смразява кръвта. Чухме скандирания, които мислехме, че са останали в учебниците по история. „Турци вън“? Сериозно ли? Това ли е вашата „промяна“? Аз и моята приятелка сме български граждани от турски произход. И искам да ви кажа нещо, което вашите лидери удобно пропускат – ние ВИНАГИ сме се обичали с нашите приятели българи. За нас, в нашите градове, в нашите смесени компании, никога не е имало „ние“ и „вие“. Нямаше го това разделение, господа от „жълтите павета“.

Вие го създавате…

Спрете за миг. Огледайте се. Наистина ли мислите, че България свършва там, където свършват плочките пред парламента?

България сме всички ние. Обикновените хора. Хората от малките градове, от селата, от смесените райони. Хората, които стават в 5 сутринта, за да работи икономиката, докато вие спите. Ние сме гръбнакът, който ви държи изправен, докато скачате върху него...“.