Клозет с лайк и хейт: Бунтовници в интернет – клатят на коча маду…

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Как ли щеше да се развие Априлското въстание с интернет технологиите за комуникация?

Вместо да издъхне от бързане конят на тийнейджъра Георги Славчев, който носил Кървавото писмо на Тодор Каблешков от Копривщица до Панагюрище, то сигурно апостолът щеше да го постне със снимка на убития мюдюрин.

Как ли Боримечката щеше да пукне с топчето в Клисура? При добър обхват на хълма, със сигурност щеше да отекне и до Москва, както се пее в песента за „пустите клисурци“. Разбира се, ако единственият интернет доставчик „Осман нет“ не го е спрял преждевременно.

Какво ли би си помислил Левски в миговете преди да прекрачи към безсмъртието, ако зяпачите бяха извадили смартфоните си-колко ли лайка ще събера за революцията?

 

Бунтовници в мрежите

 

Нашенецът е корав индивид, можещ да оцелее при всякакви метеорологични и политически условия. Така се е имунизирал, че трепе подобни вируси още при тяхната мисъл към неговата особа. Трепе наред, с дъх на ракия и… удобно настанен в задния джоб касов бон за платената сметка към интернет доставчика си. Последният е неговата сигурност, че гласът му ще се чуе, изкрякан от устройството, в което е инвестирал стремежа си към чуваемост. Той е истински потомък на посетителите на Ботевата „Механа“, но осъвременен. Преди са блъскали по масите в кръчмата и ехтели викове „Хайде на Балкана!“, но сега бунтовническият дух е оплетен в мрежата. В глобалната. Ефектът, разбира се е идентичен. И едните, и другите после се срамуват от деянията си. Докато при вторите обаче, може да им коства само „хейтване“ (невероятна дума!), то за другите може и да се разделят с главите. Макар и „направени“ по усмотрение на високите градуси. Едните са революционери на маса, другите бунтовници пред екрана, а цялата им страст и ярост е понесена от клавиатурата.

 

Омразата на стадото

 

Нашенецът обича да мрази. Всичко и всички. Еднакво. Разбира се, комшията-повече. Той възнегодува към какво ли не и споделя ли споделя в социалните мрежи своя малък жалък, по мравченски подобен бунт. И чака себеподобните да го харесат, сякаш продава стока на сергия. В същото време е готов да замлъкне стоически докато несправедливостта шества победоносно из всяка улица. От неговата, та чак до „жълтите павета“. Мълчи когато го стрижат, барабар останалите от стадото. Никога няма да посети обществено обсъждане за готвеното увеличение на местните данъци, но после ще плюе като камила пред монитора на устройството си. Няма да си каже мнението там където трябва, за да не се види лицето му. Да не засегне някого от „силните“, да не компрометира жалкия си живот. Но пред екрана… по-лют от пипер, по-силен от Рамбо. И чака. Чака да види харесването на останалите от стадото. Радва се победоносно на страстите на разплакани, ядосани, весели жълти глави. Отрязани като неговата.

 

Емоджита

 

Хората все повече се превръщат именно в това. Отрязани главички в различни настроения. Емоджитата с души, от плът и кръв. Отъждестяват се доброволно с отрязани ухилени или откровено малоумни глави.

 

Сигурност

 

Така обаче се чувстват по-сигурни. Не жертват нищо свое. Предават чувствата си, разкриват себе си зад маски. Няма да бъдат ранени, няма да бъдат уволнени (не е сигурно), няма да отнесат някое кроше, няма да се налага да гледат в очите противниците си, няма, няма, няма…

Колкото повече няма, толкова е по-сигурно.

 

Революция „Ф“

 

Няма нормален човек в тази изпосталяла държава, на последно място във всяка класация, който да не жадува промяна. Към по-добро. Няма нормален човек, който да не иска поне, поне едно нещо да е наред в разкатания му град, село, махала. И въпреки неистовото си щение, той не е готов да застане на площада, мегдана, селската чешма и да го изкрещи на висок глас: „Бе, де*ба мама ви, мръсна, спрете алчността и работете, толкова много ли искам? От това да живея нормално? Да карам по улици без дупки; да ми е светло; да не плащам най-скъпите сметки; да получавам поне колкото „негър в Алабама“; да не тровят децата ми с шесто качество храни защото някой си е спечелил поръчката и прави пари на гърба на децата; след ремонт за милиони да не се прави нов, защото някой окрал парите; учителите да учат децата, а не да изпълняват европроекти; здравето да стане цел №1 за лекарите“  и още, още…

Ще го направи във Фейсбук и ще чака. Ще чака лайкване и отрязани глави.

Революция „Ф“, която може да разклати единствено на коча мъд*рите, но не и те да паднат.

 

Всичко започва с 500 снимки…

 

Сравняване на снимки на студенти в търсене на по-привлекателния. Изпит по история на изкуството в Харвард и качване на 500 фотоса, под които всеки може да коментира…

Така започва историята на Фейсбук, индустрия за милиарди долари, която реално не произвежда нищо, освен… междуличностни емоции. Търговия, на чиято везна се теглят лайкове. „Кило” хейт срещу „тон” сърчица, палци и други „икони” на човешките чувства. Социалните мрежи запратиха човешките взаимоотношения в бездната на един нов свят. В него „бушон” на окото след спор с кофти събеседник е заменен най-много със снимка на неприличен жест. Срамна болест е изключена, но пък хвалбата с „бройките гаджета” носи някаква чутовна наслада, до перверзност. Езикът е освободен от норми, а колкото по-дивашки, толкова по-разбираем за аверите. Клик и вече можеш да мразиш, харесваш, обичаш, любопитстваш, гледаш, чувстваш, мислиш. Клик, за да се почувстваш човек в джунглата на милиардите подобни.

 

Но и нещо друго…

 

Фейсбук разполага с данните на всички потребители. Следи мненията им. Анализ на настроенията. Социалните мрежи са „боксовия чувал“, който поема ударите на недоволните. Той изтисква гнева, душите, бунтарството. Всички тези емоции потичат в капана на глобалната мрежа и… всичко свършва. Бунтът е потушен в отдушника през екрана. Социалните мрежи изцеждат силите и тълпите не стигат до площада.

Хитро, а? Убитото по удобен начин недоволство. Гроздовете на гнева биват обрани и пратени в „историята“. И всичко по безопасен начин, пред дисплея. Нищо не стига до улицата.

 

Бъдещето

 

91% от учениците ползват интернет между 3 и 6 часа дневно, а през ваканциите 11% от тях прекарват най-много време пред мониторите след полунощ. Изследване.

Данните за Родопите сочат, че 17% от ученици са в риск от интернет зависимост – удължават непрекъснато престоя си пред монитора и често не могат да се самоконтролират, а при настояване (най-вече от родителите им) да преустановят своите онлайн занимания, те преживяват чувство на безпокойство и раздразнителност. Те признават, че почти винаги пребивават в мрежата по-дълго, отколкото първоначално са възнамерявали. Една пета от тях използват интернет като начин за избягване на свои проблеми или за разведряване на лошото си настроение и преживяват симптоми на депресивност и тревожност когато са офлайн, сочи анализът. Според специалистите, учениците са рискова и уязвима група, тъй като имат непрекъснат и лесен достъп до интернет и гъвкав дневен режим…

 

***

Предизборните кампании вече се правят във Фейсбук, Туитър. Кампании, заплахи, радост, болки, всичко през екрана.

Усещането е, че ако т.нар. социални мрежи се сринат за седмица, ще има бум на самоубийствата. Скочили от балконите страдалци, борци за лайкове под слънцето, което вече не изгрява на техния телефон…

Жалка работа.