Мадамата влезе и рече „Би тане дюнер бокс“ – храносмилателният път на нашенеца

24rodopi.com/Общество

Наконтена дама. Като от корица на списание. С влизането още и привлича погледите.

„Би тане дюнер бокс“, поръчва тя, а дюнерджиите започват „танц със саби“, за да надробят месото…

Подобни заведения за бързо хранене в рамките на няколко години превзеха традиционния пазар на баничките в региона. Не че последните обекти не са пълни от сутрин до свършване на тавите. За всеки има хляб в този бранш. Браншът на празните стомаси.

Как се променяха през годините?

Спомени с умиление за баничка от няколко стотинки. Вкусна и пълна с истинско сирене. Това бяха други времена.

„Много малко материал, батко, това бялото тебеширено подобие какво е?“, пита клиент, сравнявайки двете епохи. Обратнопропорционално на материала, цената расте все нагоре. Баничката вече гони 1,50 евро.

Дюнерджийниците се пръкнаха за сефте в София. Тогава край Арда все още не знаеха какво е туй животно. Приготвяни от натурални араби. После превзеха и Пловдив. Една верига, с името на герой от „Приказки от 1001 нощ“, изби конкуренцията пускайки промоцията „Два за лев“. Малки палачинки, но по 50 стотинки на парче. Излизаше по-евтино дори от митичната кръчма „Куцата въшка“, в която за пет лева масраф бедните студенти излизаха, проговаряйки на старогръцки и латински.

Едва след това се настаниха и в Кърджали. Родният дюнер си е малко „тюрлю гювеч“. Особено с тези пържени картофи „от сърце“ в него. Нищо общо с оригиналната идея. Но пък модификациите се нароиха. В питка, палачинка, на съставни части в кутия (бокс). И все пак, който не е пробвал дюнер от натурален мароканец в Южна Франция, само си мисли, че е ял такъв в Кърджали.

Както и да е.

Цената също започна да развива своя устрем спрямо различните експерименти. Към момента дюнерът гони десет лева, а с еврото и „закръглянето“ в полза на чорбаджията… С повече месо се слага по още едно отгоре.

В синхрон с палачинката с месо и зеленчуци, от години по храносмилателния път на нашенци се движат и пиците на парче. С какво ли не по тях, но с неизменната царевица. Хора, спрете се! Няма пица с царевица, това е светотатство за всеки един италианец, а все пак те са я измислили. И тестото трябва да е като лист хартия, не по един пръст, че и повече.

От левче парчето, тази тестена закуска вече е 1,50-1,80 евро. Вероятно царевицата е скочила…

При съревнованието между баничките и картофената вакханалия в палачинка, имаше и красив опит за връщане към традицията. Скари запушиха край Арда, а рекламата за кюфтета и кебапчета се окончаваше с наименованието на някой общински център-я Джебелски, я Чернооченски. Вместо дюнер, за същите пари човек може да опраска три кюфтета с четвърт хляб…

Всъщност, всичко изброено дотук си е нашето меню. Хлапета мечтаят за „Макдоналдс“, но не ни е нужен. Банички, дюнерчета, кюфтета – там е истината.

Добър апетит!