Сали Мюмюн/24rodopi.com/Общество/Коментари
Втори неуспешен опит да стартира делото срещу Хасан Азис и компания за длъжностно присвояване и безстопанственост. И за втори пореден път бившият кмет на Кърджали не обелва и дума по същество за обвинението. Аджеба, виновен ли е, не ли.
Едно си прокурор знае, едно си Хасан бае. Бухалка било,
политическо било, че чак и „диагноза за болна държава“.
На това му се вика гьонсуратлък. Или с мълчание просто казва
„Че е пипано – пипано, ама що чак сега ме почват“.
Щял да задава все един и същи въпрос на кърджалийци „Защо
чак сега е обвинен, делото било отпреди 7 години“.
Те и кърджалийци това питат, защо не мине по улиците и го
зададе този въпрос. Отговорите хич няма да му харесат. Болшинството от тях
вероятно ще бъдат от сорта „Много те бавиха, ама нали Доган те пазеше като
останалите деребеи – милионери“.
Кърджалийци пък са в правото си да попитат: Защо за 20
години този град се превърна в дупка, кочина, зоопарк и символ на корупция?!
Защо родата се обогати, а техните деца емигрираха?
Кърджалийци се превърнаха в живия паметник на
толерантността. А не онзи, който на изпроводяк Хасан Азис щеше да им строи в
парка срещу 400 000 лева. Та да псуват всеки път, когато минават покрай
него. Всяка дупка, кратер, ров бе паметник на кърджалийското търпение. Каква
по-голяма толерантност от това да търпиш случващото се?
Сега ще последва дежурното: Ами 20 години що го избирахте?!
Избираха го хората по селата – 100 села гласуват за кмет на
Кърджали. В града той губеше. Затова и нижеше тютюн и пържеше мекици с бабите
предизборно. След това – знаете…
Сега никой не ниже, нито меси за пред камерите. Сега на тези
старци им се правят пътища, улици. Нещо, за което Хасан не го бе еня.















Мръсен крадлив дерибеееееей
ОтговорИзтриванеASIL GRABEJA E SEGA
ОтговорИзтриванеPODARIZI GARAJI APARTAMENTI
Къде съм, що ща тук сред тези изящни и добре охранени дами и господа. Аз опърпаният, с лекясалите лакти, с изкривените и очукани обувки – питам се и сам си отговарям – човек съм и всичко човешко не ми е чуждо, защо и аз да не се облажа като хората, нали Конфуций го е казал, дяволите да го вземат: «Яденето е наслада и благоденствие», тогава, защо да не се престоря на гьонсурат, та поне веднъж да се назобя като бял човек, а тези господа що за хора са, кой какъв е, кой е кум, кой е сват и кой е на булката брат? Що за птици са, нали са хора като мене, ама я!... Така си мисля аз, но дали другите са не същото мнение, я чакай да попитам. - Ваша милост, вие на булката какъв се падате? Може би сте от страната на кума, а? – питам аз съседа до мен, но гласът ми гасне като глас в пустиня, не удостоен с отговор. Разбирам, че излишният тука съм аз, че съм се прицелил много на високо и лъжицата не е за моята уста. - Ице, не си за тука, моето момче, ами подвий си куирука* и да те няма! – казвам на ума си аз. - Какво се вреш там отпред бре, що се пречкаш ?
ОтговорИзтриване