Защо никога няма да станем като запад(налите)

24rodopi.com/Общество

„До 100 лева отпускам. Не давам повече защото връщането става вече все по-трудно и се чака до следващия месец. Плаща се една сума, а остава и още, после се натрупва друга и така до безкрай. Такова чувство имам. Не така мислят обаче доставчиците. Хората си искат парите за стоката на момента“, разказва магазинер със солиден списък от вересии в Родопите. Преустроенно помощно помещение-това представлява бакалията му. В бизнеса са впрегнати трудовите възможности на цялото семейство. „Аз също храня фамилия. Всички разчитат на постъпленията от магазина. Влизам в положението на хората, но и те трябва да влизат в моето. Ситуацията в тефтера обаче казва друго. Взема се едно, плаща се друго, записва се трето. Печалбата е вариация, зависеща от размера на заплатите, срокът на изплащането им и разбира се, на личната отговорност на дължащите пари“, допълва магазинерът.

„Всички старци се записват. После плащат едно, друго остава. Като дойдат децата, внуците от чужбина, покриват всичко“, пък споделя магазинер в село.

Над 70 на сто от жителите в Западния свят живеят в нескончаеми заеми. За жилище, за обзавеждане, за кола, за образование на децата. Цял живот се изплащат борчовете. У нас се влиза в заем за седмица, месец, до заплата. Квартални магазинери прелистват тефтерите, които приличат на комшийски телефонен указател. Изпълнени са с имена, цифри, стоки, на места зачеркнати, а няколко реда по-долу отново подновени.

Различни сме и никога няма да станем като тях. Имаме собствени домове, парите са кът, но все пак…

Пием, харчим, бием се за глупости. Но пък даваме на вересия. И то в условия на злокачествен капитализъм. Това няма да го видите в „онзи“ свят. Тази човещинка е друго измерение. Може да сме диваци, да сме всичко, но имаме нещо, което там отдавна за погубили…