11 629 турски лири и временно отнемане на книжката за преевишена скорост над 50% от разрешеното; 11 629 турски лири и 6 месеца лишаване от правоуправление за пияно шофиране.
Част от новите правила в Турция, гарнирани с рекордно високи
глоби.
Строгите мерки в Закона за движението по пътищата са с цел намаляване
на пътния травматизъм и ограничаване на агресията на пътя.
Управление на МПС без свидетелство за управление – 23 439
турски лири; Преминаване на червен сигнал – 2 719 турски лири и 20 наказателни
точки; Пътно хулиганство /блокиране на
път/ – 180 000 турски лири; Неправомерно използване на светлинни и звукови
сигнали – до 346 656 турски лири, отнемане на свидетелство за управление на МПС
и спиране на автомобила от движение.
В страната е въведен и засилен автоматизиран контрол чрез
дронове и AI камери.
%20-%20Copy.jpg)
Там никога няма да има оправия,там знаци табели не важат,важи само бухалки ножове побоища по пътищата.
ОтговорИзтриванеТочно
ИзтриванеВ Кърджали има ли Оправия
ИзтриванеКърджали Е Селце в околностите на Истанбул,Карал ли си кола в Босфора,или си ходил до Кубиляне.
ИзтриванеИстанбул лесно се кара, хората са много толерантни .
Изтриванебрей, ти караш кола - кораб, щом си минал Босфора
ИзтриванеДа вярно е . Табелата и падна 🤣😁😂
ОтговорИзтриванеНашите коли като светне зелено,едвам едвам минават 4 коли-(пример.веселчане посока кат,от към гледка/)-а те в турция имат по добри рефлекси,-не като нас.като костенурки да се влачим🤣
ОтговорИзтриванеМного са ниски глобите в тюркийе, тюрската лира е жълте стотинки.
ОтговорИзтриванеСтига това с Турция. Ние къде живеем? В Гърция, Турция, Румъния или Сърбия или С. Македония? Какво гледате град с 20 милиона население? 3-4 пъти колкото цялата наша страна. Оставете другите да гледаме нас! Шепа народ сме да мислим за нас не за някой друг.
ОтговорИзтриванеПо време на Рамазан в Османската империя един от най-разпознаваемите и вълнуващи обичаи бил „топ на ифтара“ – оръдеен изстрел, който отбелязвал края на дневния пост при залез слънце.
ОтговорИзтриванеТрадицията възниква в столицата Истанбул още през XV–XVI век. Според разпространено предание началото ѝ се свързва с времето на Мехмед II. Разказва се, че при един залез било произведено оръдейно изпитание или тържествен изстрел, който съвпаднал с точния момент за прекъсване на поста. Хората възприели това като ясен и удобен знак и постепенно практиката се утвърдила като официална традиция.
В епоха, когато нямало масово разпространени часовници, а звукът на мюезина не винаги достигал до отдалечените квартали, оръдейният гърмеж имал важно практическо значение. Той се чувал из целия град и давал сигурен ориентир на всички – от търговците в чаршията до хората по домовете им. Обичаят се разпространил и в други големи османски центрове като Бурса и Едирне.
Оръдията обикновено били разполагани в крепости, гарнизони или на високи хълмове. В Истанбул често гърмежите отеквали от укрепленията край Златния рог. В някои градове се стреляло не само при залез, но и при зазоряване – за да се отбележи началото на новия ден на пост. Понякога изстрели се произвеждали и при обявяването на началото и края на самия месец Рамазан.
Свидетелства на пътешественици описват силното въздействие на този момент. Малко преди залеза улиците притихвали. Хората очаквали сигнала. В мига на гърмежа мнозина едновременно посягали към вода и фурми, а от минаретата се издигал вечерният призив за молитва. Така звукът на оръдието се превръщал не просто в технически сигнал, а в част от атмосферата на свещения месец.
Традицията съществувала и по българските земи в градове като Пловдив, София и Шумен, където османските гарнизони изпълнявали същата функция.
А ся и топ ми липсваше освен мегафона ай моля те
ИзтриванеAbe gyotveren.ti kvo se mesiş v turkiyeto.Harchi si mnogoto evro.Ostavi ni nie da si harchim jıltite stotinki.
ОтговорИзтриване