Събота сутрин и… естествено ефирът е окупиран от „паветната секта“.
Ивайло Мирчев е дежурен по държавната телевизия.
Всички искали Гюров за премиер, ама той сам да си носил
отговорността, вика Елфът от ДБ. Нямало партийни квоти, той не виждал такива в
служебния кабинет, не можело да се каже, че правителството било партийно, ама
имало бивши министри на Борисов. Мирчев обаче удобно пропуска, че тези министри
са били прилепени към Борисов, докато самите „десни“ бяха присламчени коалиционно
към него. Пропуска Костовите елементи при служебниците, хвали Догановите
елементи вътре. Ама правителството хич не било партийно.
И за финал – Гюров много добре се справял?! Премиер на
няколко дни, с вече отстранен министър по „честните избори“ още в първото денонощие.
Мирчовизми се леят от ефира. Направо си е „оранжев код“ за
обилни валежи.
Токсично чумав шарлатанин
ОтговорИзтриванеШарлатаните са на власт през последните 20 год и за това сме на последно място в стандарта на живот в Европа
ИзтриванеПоздрави от Анкара !
ОтговорИзтриванеЩе се видим на 19 април !
Родопи много плюеш но след изборите да не те наритат
ОтговорИзтриванеB тоя кладенец бетонен от издигнати етажи,
Изтриваненейде в дъното дълбоко, пълно с дим и тъмнина,
ден и нощ ръмжи и вие, блъска се, скимти протяжно
мършав пес, завързан здраво за студената стена.
Той е стар, дръглив и мръсен, той от глад безсилно влачи
до прогнилата колиба хлътналите си ребра,
а очите като рани зеят кървави и плачат
и напразно молят милост посред тоя свят корав.
А веригата го стяга, впива се, души, задавя,
железата го сковават в неговия мръсен кът,
стане ли, те пак го свалят; легне ли, те сън не дават,
и горят като жарава, и болят, болят до смърт.
Ах, да можеше със нокти и със зъби да прегризе
тая дяволска прегръдка от стоманени звена,
и поне за миг да стъпи в оня свят тъй страшно близък,
пълен с ядене димящо и със кротка топлина!
И настръхнал, кървав, дрипав, между псетата домашни
да изникне неочакван и към тях да заръмжи,
и на меките килими изморен, пребит и прашен,
и на оня скут обичан непробудно да лежи!
Както в кратката му младост пак една ръка да мине
по нечистата муцуна и по гнойните очи,
в козината му покрита с рани, с удари, с гадини,
и жестоките ритници, и глада да заличи!
Но веригата ръждива здраво впива се, забива
пръсти край врата му сведен, блъска сухите гърди,
и в смрадливата си дупка кучето със вой се свива
и проточено завива към студените звезди.
Мрачно дигат се стените, но от слепия прозорец
няма пак да го повика господарката с ръка,
той е стар, забравен вече, той не ще се върне горе
и очите му старешки в гледане ще изтекат.
Ще ръждяса на врата му прикованата верига,
но до смърт ще го притиска до бездушната стена,
той е роб, а робът вързан не ръмжи, глава не дига,
не роптай и не оплаква своята злочестина!
Дигне ли муцуна черна към смълчаните етажи
и студеното пространство сепне със прегракнал вой,
грубият вратар ще дойде и с ритници ще го смаже
и отново пак ще падне в своя глух и ням живот.
И през зиналия отвор на скованите простори
ще го шиба дъжд проливен и ще падат снегове,
слънцето ще сипе жупел и в коптора му съборен
вятърът студен ще влиза и край него ще реве.
И дори, когато падне някой ден върху земята,
радостен, озъбен кротко, най-подир успокоен,
и тогава ще прегръщат мършата му железата,
и в смъртта да не избяга неговият труп вдървен.