Днес България замлъква.
19 февруари не е просто дата в календара или поредният повод
да поднесем венец и да направим снимка пред паметника. Това е денят, в който се
изправяме очи в очи с най-чистото огледало на нашата история – Васил Левски.
Вече 153 години се
питаме дали сме достойни за неговото"Народе????".
Питаме се дали идеите му за чиста и свята република са
останали само в книгите, или все още горят в сърцата ни.
Днес, когато България и Кърджали отбелязват годишнината от
неговата гибел, цветята пред паметниците му са най-малкото, което можем да
дадем.
Голямото
предизвикателство е в останалите 364 дни от годината.
Левски не е просто портрет в кабинета на някой чиновник. Той
е стандарт за честност, за саможертва и за обич към отечеството, която не търси
лична изгода. В свят, пълен с разделение, неговият завет ни напомня, че
свободата не е даденост, а отговорност. Тя се пази с дела, а не само с думи.
Васил Левски не е
само в миналото ни
Той трябва да бъде в бъдещето ни – във всеки избор, който
правим като общество и като хора.
Днес е ден за
смирение.
Ден, в който трябва да спрем за минута, да погледнем към
небето и да си обещаем, че неговата саможертва не е била напразна.
Поклон пред Апостола
на свободата!
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ.
ОтговорИзтриванеДостойните ли? Вече са оплюти.
ОтговорИзтриванеНародът ни достойнства не търпи.
Не са разбрани, камо ли пък чути,
щом истини изричат, не лъжи.
Достойните са камък в житна нива,
от който не пониква житен клас.
Презрение достойнството завива.
Достойнството е враг на всяка власт.
Достойният е някакво сираче,
което вярва в бляскава мечта
и между тръни стъпва, а не крачи,
за да прокара път към честността.
Кому е нужна някаква пътека,
щом има магистрали за напред?
Лесното избира все човекът.
Достойнството е мит от минал век.
И ако днес достоен появи се,
той бързо се омазва с жлъч и кал.
Достойнството на нищо не мирише!
Достойнството е повод за скандал!
Фенера Диоген не ще да пали,
игла не търси в купа от сено.
Сеното е направено на бали.
Иглите нямат в балите место.
Ние се имаме за предатели, завистливци. Това самообвинение широко е разпространено и може би неизкоренимо. Питал съм (се) многажди защо, защо чак такова предателско и завистливо племе сме? И стигнах до следния извод: завистници, предатели сме, защото не сме се примирили с предателството, завистта. Парадоксално изглежда твърдението, поради което изисква обяснение.
ОтговорИзтриванеКакво е искал и мечтал Апостола на свободата ЛЕВСКИ
ОтговорИзтриванеи сега какво сме постигнали
ЧИСТА И СВАТА РЕПУБЛИКА
МЪТНА и ОПОРОЧЕНА РЕПУБЛИКА
Изчезват най-достойните сред нас, нетърпеливо
ОтговорИзтриванев незнаен миг, в незнаен час - към граници небесни.
И снимки в профил и в анфас се губят сред архива.
Но ние следваме ги с техни стихове и песни…
Къде и кога сбъркахме по време на т. нар. „преход“, за да стигнем дотук – България да е в дъното по доходи, свобода на словото и т.н., въпреки бодряшките тъпотии, които слушаме от правителството?
ИзтриванеИма една приказка за умния и за глупавия турчин. Глупавият турчин, като види купола на някоя църква, вика: „Съборете храма на гяурите, камък върху камък да не остане!“ И събарят църквата. А умният турчин влиза на бял кон в нея и казва: „Превърнете таз хубава църква в джамия!“ Унгарците и чехите постъпиха като умния турчин: запазиха всичко добро, построено при социализма, стъпиха върху него и продължиха нататък. “Ний” постъпихме като глупавия турчин: унищожихме всичко добро и сега пъшкаме под развалините на социализма. Това не ни стига, така продължаваме и сега. Всяко новодошло правителство яростно отрича всичко създадено от предишното, опозицията яростно отрича всичко, което прави сегашното правителство и т.н. Трябва да си много тъп и много зъл, за да не виждаш и да не признаваш доброто, създадено от съперника ти, от противника ти, дори от врага ти. Раздорите между партии, раздорите между личности, тоталното безсмислено и безцелно противопоставяне - това ще ни доунищожи.
Съболезнования. Да почива във мир.
ОтговорИзтриванеЖивей във времето Апостоле , и не ни позволявай да забравяме ,чии потомци сме!
ОтговорИзтриванеНе е случайна ничия забрава.
ИзтриванеВ разцепения дънер плъпва мъх,
за да потули белега от мълнията
и спомена за гордия му ръст.
Забравата - въпрос на оцеляване.
Един оброк ли бе обвит в бръшлян
пред босите нозе на Свободата,
и вмраморена - паметта на мъртвите?
Забравата - най-бялата избава.
Забравяш името на любовта си,
забравяш даже родния език,
за да си адаптиран, сам, безроден.
Забравата - последното убежище.