Мислех това да е най-краткият обЗор. С една дума. Но от редакцията ще вземат да ме обвинят в петъчен мързел. Не че той не е заслужен, ама все пак не се гледа с добро око на подобни лемурски изпълнения.
Та, накратко.
Пак вали и ще продължава. Където има сняг – да завират
бутилките в него и да изключват хладилниците. В пестенето му е майката, че
сметките все по-дебели.
Ето, пестим дори от
интелектуален потенциал.
Само вижте служебния кабинет. От кол и НПО събрани. Дори
онзи Цицерон, т`ва де, Цицелков, не успя един надник да намаже. Метна
оставката. Тъй как се мята пакет с 55 грама трева на полицаи при проверка. Щото
за подобно нещо го гепили преди години. Че даже два пъти. Пафкал си край
паметника на Съветската армия. То, неговите „славоукраинци“ по идеологическа
линия май и затова премахнаха монумента, да не им напомня за явката на „дрОгарите“.
Нейсе.
Йотова подписа указа за кабинета, ама след това се чудят
к`ъв кризисен пиар да й направят, че да заметат гом*ата, дето сътвори с подписа си.
Радев и той се отрече
от собственото си изделие а ла д-р Франкенщайн.
На к`ви се прая тия двамата?! Преди още да сдаде поста всите
медии в страната знаеха, че чичо Румен ще се спре на Гюров, нали е човек на
неговите си „шарлатани“. Радев си тръгна, ама по заръка на щуката…
Видяхте какво стори Йотова.
Новият министър на земеделието чупи рекорда по клипчета във
фейса. Не спира да се пуска – как започвал да работи, как щял да работи
(още не е почнал де), та даже как щял да отвори вратите на министерството за
деца и ученици.
Алоу, с тази сянка на Петрохан, която тегне, подобни
изявления будят двояк смисъл.
Както и да е.
Пък една от министърките била гадже на Пеканов. Една такава,
силно гримирана на клетвата. Не й знам името, простете. То и не е особено нужно
да се помнят. С това скорострелно гърмене. Пък и каквото и да сътворят – на гърбовете
на Йотова и Радев се пише. Кой каквато клоунада си сътвори, такава ще сърба.
Да бе, това беше думата, с която исках да опиша седмицата –
клоунада.
Единствен Творецът – рисува света и прави го пъстър и шарен.
ОтговорИзтриванеКлоун през сълзи, залива със смях
животът ни кратък, нетраен…
Какъвто овчарят, такива и овцете.
ОтговорИзтриванеСтарият клоун, зад маската бяла,
ОтговорИзтриванекрие душата си с мъката цяла,
често изпълвала тъжните дни,
когато забравяхме да сме добри.
Ето, пред нас е с усмивка щастлива,
а никой не вижда, че малко е крива.
Дълбока тъга в сълзата се скрива,
от своята буза той с ръка я изтрива…
Скача, търкаля се, ужким се смее,
усмивка-рисунка пред зрителя грее.
Спектакълът свърши и маската пада,
в гримьорната тежко на стола присяда
клоунът тъжен, стар… уморен е,
завеса спуснал над живота си – сцена…