Алиджан Исмаил/24rodopi.com/Общество
„Днес левовете ги няма“, казва един старец.
„Гледам
тези нови монети и се чудя – за хляб ли ще стигнат, или за илачи?
Магазин си
нямаме, та всичко ни е на доверие към шофьора на буса“, допълва.
В джебелското
село Плазище преходът към новата валута не се случи в банки или големи вериги.
Тук еврото влезе тихо, в портфейлите на шепата останали старци, за които левът
беше единствената сигурност през целия им живот.
Когато „пазарът“ идва при теб два пъти седмично
В село
Плазище магазин няма. Преди време е затворил, защото хората станали малко, а
по-младите пазаруват в близкия Джебел. За останалите тук пенсионери единствената връзка с цивилизацията
е мобилният бус, който минава в сряда и неделя.
Само за
хляб не чакат толкова – от понеделник до петък сутрин минава друг бус, с пресни
тестени изделия, а хората го посрещат и изпращат с усмивка.
Точно пред
портите на къщите, на самия път, се разиграва истинският спектакъл на валутния
преход. Възрастните хора излизат с шепи, пълни с непознати центове, и чакат
реда си.
Математика на доверие
„Трудно ни
е, чедо, хептен се объркахме. Очите вече не виждат добре тези малките монети.
Гледаме цифрите, ама още го пресмятаме по старому. Докато извадя очилата, за да
видя дали са 10 или 20 цента, бусът вече трябва да тръгва. Късмет, дано
свикнем“, споделя една от жените в селото.
Големият
страх е един – „закръглянето“. В село, където всяко евро е от значение, а
пенсията е изтъняла от инфлацията, дори 10-20 цента разлика в цената на хляба
се усещат болезнено.
Гурбетчиите – „банката“ на селото
Парадоксът
е, че в почти всяка къща в Плазище еврото е влизало и преди, но под формата на
помощ от чужбина. Повечето млади хора са в Германия, Нидерландия или Белгия. Те
пращат валута на родителите си, но довчера тези пари трябваше да се обръщат в
левове.
-Днес няма нужда от обмяна, но има нужда от свикване.
-Старците пазят по някоя петолевка за спомен в шкафчетата, но знаят, че
от днес светът е друг.
Самотата има нова цена
Плазище
посрещна еврото с родопско търпение. Тук хората не се вълнуват от курсове и
борси. За тях е важно бусът да дойде навреме и парите в джоба да стигнат за
най-необходимото. В селото без магазин, еврото е просто поредното изпитание за
старите хора, които са видели много, но за пръв път остават без „родния лев“.

















Ще свикнат! Както са свиквали с къде по-големи превратности в живота! Живи и здрави да са!
ОтговорИзтриванеЩе свикнат милите хора, дано този който ги обслужва да има търпение и бъде честен със тях те са претърпели по големи незгоди и с това ще се справят.Балканлийте са прекрасни и топли хора.
ОтговорИзтриванеЖиви и здрави да сте. Всичко ще се оправи.
ОтговорИзтриване