Не на бегълци, а... Градът на ходещите и връщащите се

Алиджан Исмаил/24rodopi.com/Общество

Често се говори как Кърджали опустява и как всички са в чужбина, но истината е малко по-различна. Достатъчно е да излезеш навън, за да видиш, че градът всъщност си е доста жив.

Движението не спира – от сутрешното кафе в центъра до късните часове на вечерта. И не са само хората, които си идват от чужбина за по две седмици. На улицата може да срещнеш и млади, и по-възрастни.

Гурбетът е факт и никой не го отрича

Почти няма семейство, в което някой да не е „там“. Но Кърджали не е град на заминаващите, а град на ходещите и връщащите се. Тази динамика всъщност му дава една особена енергия, която няма да срещнете никъде другаде в България. Вече и ние сме в еврозоната, цените се изравниха, но Кърджали си остава същият. Тук еврото и левът (вече само спомен) винаги са вървели ръка за ръка. Виждаме това в новите кооперации, които никнат из целия град, виждаме го в модерните коли и в желанието на хората да инвестират точно тук, в родния край. Защото, колкото и да е добре в Германия или Белгия, истинският живот за кърджалиеца се случва тук.

Парадоксът на Кърджали е, че той успява да бъде едновременно европейски и типично родопски. Гурбетчиите внасят чуждия опит и капитал, а тези, които сме тук постоянно, държим огъня жив през цялата година.

Град, който не само оцелява, но и се развива.

Кърджали е жив и това се вижда по пълните улици и по това, че хората не спират да мечтаят и да строят. Може би точно в това е чарът ни – че сме една голяма общност, разпръсната по света, но винаги свързана с центъра. Градът ни не е просто точка на картата, а състояние на духа, което ни държи будни.