Разминаваш ги из София – надути до пръсване, сякаш жълтите павета са им наследство от дядо. Два месеца живот в кутийка под наем и изведнъж Кърджали им се вижда „дълбока провинция“, а въздухът в Родопите им миришел на друго.
Новите „столичани“ от
Родопите
Интересно е как тези хора изведнъж започнаха да се оплакват
от въздуха в града, докато в София дишат всичко друго, но не и кислород.
Станаха голям елит, трият старите снимки от Кърджали и се снимат само на
лъскави локации, сякаш са израснали в центъра на света. Истината обаче е, че
колкото и филтри да сложиш на снимката и колкото и да се правиш на важен,
„нашенското“ ти личи от километър – и в погледа, и в маниерите.
Петъчните „граждани“
Най-големият майтап е в петък вечер. Големите граждани първи
палят колите към Кърджали. Изведнъж София им става крива, задръстванията им
пречат и пак се сещат за мама и тате. Тук, в Кърджали, пак стават „наши хора“,
ама само докато напълнят багажника с буркани и домашно месо. В неделя вечер пак
слагат маската на важни столичани и заминават да „завладяват“ света от някоя
панелка…
Приказни са чудесата по време на избори - гласуваш за Пепеляшка, получаваш Баба Яга, жадна за любов! И накрая - о, чудо! - приказката я разказвал Иванушка Глупака... В политиката е така - обещават ти чудеса, сервират ти чудесии, а сервитьорите се оказват чудовища! Докато вярваме в чудеса, ще ни лъжат с фокуси. Родните месии по правило се оказват илюзионисти. Истинско чудо ще е, ако спрем да вярваме в чудеса! Чудесно казано, нали? Да, прави сте - чудо голямо! Абе, да ни се чудиш на чудесата...
ОтговорИзтриванеСъс поглед от ракия светнал,
ОтговорИзтриванеКато хамалин псува той.
Иди че го рисувай сетне
И го превръщай във герой!
Лустросвай го и в свойте книги
Му слагай ангелски черти…
… А нему все не му достигат
два лева, да си доплати
ракията, която пие…
Но инак — работлив за сто.
И думите му са магия.
Човек от нашенско тесто:
Каквото пипне, му приляга,
Печели повече от мен.
Добряк. Красавец. Юначага.
И за приятел е роден.
И ризата си даже дал би,
Ако те види, че си гол.
Запее ли, долавяш жалба
В гласа му. Жалба по кого?
Навярно жалба по онази
До днес несрещната жена,
Която той в сърцето пази
Като далечна светлина,
Която всяка нощ го стряска
С протегнатите си ръце…
О, недокоснато от ласка
Човешко грапаво сърце!
Сърце объркано, но гордо,
В теб раната не хвана ръб.
Отгоре ти закачам орден,
Да скрия с него твойта скръб!
Златният път на София
ОтговорИзтриванеПод стъпките ни – слънце разпиляно,
измито от дъжда и от тъга.
Едно каре, от времето изваяно,
свързващо вчера с днешното „сега“.
Те помнят всичко – царските карети,
шума на стъпки, шепот на поети.
И макар понякога да са хлъзгав лед,
по тях градът ни винаги върви напред.
Не са просто камък, нито цвят студен,
а пулсът на София, в пясък роден.
Блясък на древност в делничен ден –
жълтият път, от история пленен.
А аз така щастлив съм си и там –
ОтговорИзтриванеобичам си го пустото ми село!
И хората с напукани ръце!
Онези там, надутите начело
се хранят пак от някое селце...
Доколко съм успял - не зная -
ОтговорИзтриванеда обуздая вятъра, понесъл
между реалност и фантазия...
Можеш да избягаш от селото, но селото от теб не може. Така че, колкото и софийски баници да изядат "гражданите", пак ще са си от провинцията.
ОтговорИзтриванеВярно но в София живеят и работят умните и кадърни деца на област Кърджали а тук останаха само партийните калинки, а относно бурканите който вземат за София това е уважение към труда на родителите си, щом пишеш че в петък палят колите и тръгват към Кърджали не бива да се заблуждаваме че идват заради буркани, работят децата труда и уменията им са оценени и получават добро възнаграждение.
ОтговорИзтриванеС куфар, пълен със спомени,
ОтговорИзтриванеи сърце, пълно с надежда,
слизаме на перона –
градът ни с шум посреща.
Тук улиците са по-дълги,
а времето – по-късо,
тук всеки бърза за някъде,
но никой не пита „защо?“.
Смесихме своя говор
с трамвайния звън,
станахме нови столичани
във градския сън.
Носим си планината,
селото и морето в джоба,
за да не станем сиви
в стоманената ограда.