Почина една суперзвезда. На 86 години този свят напусна Чък Норис.
Едва ли има човек, който да не е чувал за него. По-младите
вероятно от стотиците вицове – в които
той е непобедим. Както и във филмите.
Още една звезда на небето.
В памет на легендата, припомняме един материал на колегата
Жельо Михов, един по-различен поглед на зората на Прехода, в който достойно
място заема именно Чък Норис…
Вечна му памет!
***
Няма кой да набие Чък Норис, както и кой да победи
кебапчетата на селски събор.
Това са някакви непреходни неща. Вечни някак си. Дават стимул,
надъхват, „храната прави борбата“. Както и екшъните с непобедимия Чък.
Не митингите надвиха комунизма (който не е съществувал в
чистия си вид в нито една държава), Норис го направи. Чрез видеокасетите. С
кофти дублаж от някой индивид с диалект. По-дъртите помнят.
Така дойде „демокрацията“. С бой, ама от Чък. Както и от
перестройката на Горбачов, който в един момент вдигна ръце.
И тогава...
Свободата нахлу като атака на Божидар Искренов по фланга.
Толкова много, че не можеше да се осмисли. Единственото правило в нея бе „Имаш
ли пари, всички врати са отворени“.
Нямаше забрани, нямаше проверки, контролът бе понятие във
вестниците.
Край тенекиените сергии на тържищата звучеше всякаква
пиратска музика. От упадъчната капиталистическа до сръбския турбо поп-фолк-рок.
Дънки откъде ли не. Мерят се на пространство 80 на 80 сантиметра, с висящ
чаршаф над него. Мирис на кебапчета отвсякъде, но вдишвани като свобода.
Свободата на 90-те години в Родопите.
Чък Норис можеше да пребие 100-200 човека наведнъж от
екрана, с калпавата си диалектна реч заради дублажа, но видеото вече не
предизвикваше страх у притежателя му…
Когато всичко в момента напомня тоталитаризъм, погледът
назад във времето е някак си успокояващ.
Пълната свобода на 90-те…
Хващаше куршумите още във въздуха, както Бойко снежинките навремето. Изстрелваше 38 патрона с пистолет , който имаше пълнител с 8 патрона. Лека му пръст.
ОтговорИзтриванеDa be da ah beq fışşşşşş###
ОтговорИзтриване