Алиджан Исмаил/24rodopi.com/Общество
Един град, който едновременно бърза по задачи и спира, за да се възхити на природата. Пред хипермаркета, между колите и локвите от поредния проливен дъжд, едно малко розово дръвче упорито напомня, че пролетта няма намерение да се предава пред сивите облаци.
Проливните дъждове, които измиха улиците през последните
дни, може и да объркаха плановете за разходки край язовира или наоколо, но пък
подариха на града ни нови цветове.
Често минаваме оттук, замислени за цените на горивото, за
ремонтите или за списъка с покупки. Точно в такива дъждовни дни ни трябва
търпение. Уикендът може и да не е слънчев, но е перфектен за „бавно живеене“.
Защото пролетта не е в прогнозата за времето, а в способността ни да виждаме
красивото дори в отражението на една локва.
Нека дъждът не разваля настроението ви. Той е само фонът, на
който пролетните цветове в Кърджали изпъкват още по-силно.
















Създавам Движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме. Съгласен съм напълно с Дънди, че това бързане унищожава цивилизацията. Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш надълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа, в каквото и да е, от секса през политиката до ежедневието и бита, водят до неприемлива загуба на човечност.
ОтговорИзтриванеДушата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена – реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории – също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта.
ОтговорИзтриванеБавно. Събудете се бавно, оставете живота да потече във вените ви заедно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете за деня, за любим човек и любимо място. Отпийте от емоцията. Излезте и свършете нещо добро, накарайте някого да се усмихне, причинете щастие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на красотата в него, създайте я, ако не ви стига. Прегърнете и целунете близък, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и с удоволствие.
Прозрачни нишки скъсявам
ОтговорИзтриванеОт разточително усещане.
Бавно, гаснещи пламъци,
Тройно преплитат снагата си
И вещо се разполагат
И обладават мрака си.
Бури от огнени облаци,
Дъжд от изстреляни думи,
Тайни пътеки по друмища,
Кални на вид пеперуди.
Кристални брегове прекосявам
Мастилени петна под мене,
Зад мен изстинали пясъци,
С отворени сетива онемели.
Прекършени клони по скатове,
От слънца и луни обсебени,
В живота ми, има ли свлачища,
Има…те са мъртво родени...
В тази кооперация е пълно с селяни. По няколко коли имат и запушват цялата улица
ОтговорИзтриване