150-200 евро и виждаш „манджата“ в държавата

Изборен ден през очите на младия, който влезе в комисия

Алиджан Исмаил/24rodopi.com/Общество

Да бъдеш член на секционна комисия не е просто ангажимент – това е 24-часов психологически експеримент, захранван от литри кафе, сандвичи и една особена тишина, която настъпва точно преди броенето.

 

Кешът: Бързи пари или изгубено време?

 

Нека не се лъжем – за един млад човек първият мотив е възнаграждението. Чиста сума, която влиза в джоба за денонощие работа. На пръв поглед звучи като „лесната печалба“, но когато го разделиш на часове, ентусиазмът малко угасва.

 

За какво стигат тези пари?

 

Когато излезеш от секцията след 24-часов маратон, в джоба ти тежат около 150-200 евро. На пръв поглед – приличен кеш за едно денонощие работа. Ако свалим розовите очила и погледнем през призмата на днешните цени, равносметката е интересна.

За един млад човек тези пари са „бързо гориво“ за социалния му живот.

Стек бира? По-скоро малък банкет: Ако решиш да ги „изпиеш“ с приятели, тези пари се превръщат в няколко каси от доброто пиво и прилично мезе за цялата компания. Ти ставаш героят на вечерта, който черпи за „героизма“ в изборната нощ.

Свобода от вашите: За много студенти това са джобните за половин месец. Тези пари ти купуват независимост – онова чувство да не искаш от родителите си за всяко излизане или за нова дреха.

 

Илюзорна демокрация или реална отговорност?

 

Много хора казват, че изборите са „театър“. Когато си вътре, виждаш истинските образи – бабата, която идва с треперещи ръце, защото вярва, че гласът й е свещен, и младежа, който влиза разсеяно, сякаш е объркал вратата.

За младия член на комисията изборният ден не е само политика. Той е тест за търпение. Виждаш как се „готви“ манджата на държавата и разбираш, че ако ние, младите, не сме там да следим процеса, някой друг ще го направи вместо нас.