93-годишният Байрам Сюлейман е най-възрастният жител на ардинското село Горно Прахово – човек с достоен живот, изпълнен с труд, постоянство и всеотдайност. Сред местните той е познат с уважение като чешмеджи Байрам – име, което носи заради своя принос към изграждането и поддържането на водопроводната мрежа в селото.
Житейският му път започва рано и трудно. Още през 1944 г. той започва първата си работа като овчар в родното си село, а две години по-късно – едва 13-годишен – става чирак в село Черногорово, Хасковска област, където се грижи за волове край река Марица. Поради тежките условия и липсата на средства, образованието му остава незавършено – посещава училище само през зимните месеци и достига до трети клас. Въпреки това, Байрам Сюлейман проявява силен стремеж към знание и успява да се самообразова.
Със своя труд и отговорност той изгражда не само собственото си бъдеще, но и това на своето семейство – възпитава и образова четирите си деца, а днес с гордост се радва на успехите на своите внуци и правнуци.
Професионалният му път преминава през едни от най-трудните и отговорни дейности. В периода от 1949 до 1969 г. работи в минния басейн „Горубсо“ – Мадан, където професията изисква изключителна физическа издръжливост, дисциплина и кураж. През 70-те и 80-те години продължава трудовата си дейност във ВиК – Ардино, като има ключова роля в изграждането и поддръжката на водоснабдителната инфраструктура в Горно Прахово.
Днес, на преклонна възраст, дядо Байрам остава пример за жизненост и мъдрост. „Здравето е най-ценният дар, който човек може да притежава“, споделя той. Според него дълголетието се дължи на подкрепата на неговата съпруга Зейнеп, която неизменно е до него в трудните и щастливите моменти, както и на чистия родопски въздух, здравословния начин на живот и постоянната мотивация за труд.
Историята на Байрам Сюлейман е вдъхновяващ разказ за силата на духа, ценността на труда и смисъла на семейната подкрепа – уроци, които остават актуални и днес.
Гюнер ШЮКРИ, Ардино
Той не гради дувари, нито прагове,
ОтговорИзтриванене трупа камък, за да ни огражда.
Той търси вените на планината благо,
там, дето се лекува всяка жажда.
С длето и чук, и с шепичка молитва,
той слуша под земята глас дълбок –как сребърна струя в тъмата се заплита
и чака да изригне в своя срок.
Извайва чучура – като лице на песен,
издялва коритото от сив гранит.
И щом потече ручеят небесен,
светът се ражда – чист и прероден, и мит.
Не търси чешмеджията отплата,
не слага името си върху камък сух.
На него му е стига, че децата
ще пият с шепи, със смирен и светъл дух.
Минават зими, лятото прегаря,
човекът си отива – прах и дим.
Но чучурът на пътя пак говори,
че майсторът е вечно жив – и незрим.
Защо чешмеджията е важен в поезията?
Родопа планина,Вардара ражда истински хора,хора на труда,хора на семейните традиции,почтени и уважителни, с обич към родното място Горно прахово/Тосчалъ/,към Родината България!Това е бай Байрам!Да е жив и здрав,столетник го чака.Ще се радваме всички!Байрам агата е олицетворение на човещината,адамлъка,хуманист от поколения,всичко постигнато само и единствено с ТРУД,уважителност към себе,към йенгето и прекрасните му деца.Можеше да напусне България,не го направи.Обичта към родното,съседите,историята на селото го запазиха!Пример,пример за поколенията!Поклон пред труда му,нека се учат от него и на уважение към законите на държавата,беше пример и в не хубавите времена,НО ЗАКОН! Sagol varol sayin BAYRAM AGA!Sana coook seneler sydin dunya!Saygi ve hormetler!
ОтговорИзтриване