Много хора казват, че изборите са „театър“. Когато си вътре, в секция, част от тях, виждаш истинските образи – бабата, която идва с треперещи ръце, защото вярва, че гласът й е свещен, и младежа, който влиза разсеяно, сякаш е объркал вратата.
За младия
член на комисията изборният ден не е само политика. Той е тест за търпение.
Виждаш как се „готви“ манджата на държавата…
Повече четете в новия
брой на „Родопи voice“!
И още от темите във
вестник №1 в региона:
-Работодатели
вдигнаха ръце, няма хора, а…
Младежи идват на
интервю за работа надрусани!
-Оскотяване – да
пребиеш родител!
-С пистолет през
оградата и труп в двора
-Изборен ден през
очите на младия, който влезе в комисия
150-200 евро и виждаш
„манджата“ в държавата
-Карамански, Доган –
една мелодия…
-Гурбетчийката:
Внуците не искат да ми върнат парите!
%20-%20Copy.jpg)
Държавната манджа
ОтговорИзтриванеВ големия казан на властта,
се готви манджа от сутринта.
Рецептата е стара, малко мътна,
пътеката към нея – доста стръмна.
Слагат вътре обещания на едро,
малко пипер, да не е много ведро.
Солят ни обилно с нови данъци,
а после ни сервират само залъци.
Народът чака с празната лъжица,
пред голямата държавна трапезица.
Готвачите се сменят, черпака се върти,
а манджата все повече на прегоряло горчи.
Един добавя „ред“, друг – „промяна“,
но в чинията все същата измама.
Бульонът е рядък, месото е за тях,
а за нас остава само парата и прах.
Но народът е корав, той много знае –че манджата накрая все ще се пресече.
И когато казанът започне да ври,
готвачът ще трябва сметката да плати.
Копелето пак прописа !
ИзтриванеЗа първи път беше случайна искра –
Изтриваневнезапен полъх, смътна следа.
За втори – признание, плах полутон,
урок, научен под чужд небосклон.
Но третият път е закон и печат,
в него се събира целият свят.
Не е вече опит, нито е страх,
а пламък, пречистен от вятър и прах.
За трети път казваш същата дума
и тя натежава – като зряла шума.
Три пъти възел – здрава тъкан.
Три пъти огън – път неразлъчен.
Поезията е в третия пореден дъх,
изкачил най-сетне високия връх.