Евродепутатът Елена Йончева: Подготвям резолюция за пазара на мед в ЕС

24rodopi.com/ Общество

Необходимо е европейско законодателство за пчелния мед, което да обхваща всички аспекти – от  областта на производството и търговията, през въпросите, свързани с ползата и ефекта върху здравето на човека, възможностите за апитерапия, до ролята на пчелите в опрашването и поддържането на биоразнообразието. 

По тази тема Елена Йончева, независим член на Европейския парламент (ЕП), избрана с листата на ДПС, съобщи, че ще търси съмишленици сред европейските депутати. След първоначалните разговори с някои от тях, се работи върху приемането на резолюция в ЕП.

Елена Йончева организира международна конференция за проблемите с фалшивия мед на европейския пазар, която предизвика огромен интерес в Брюксел. Във форума се включиха представители на Европейската комисия, евродепутати, експерти, производители и университетски преподаватели. В хода на дискусиите, а и след тях, се оказа, че желаещите да представят проблемите и да участват в намирането на решения, са много. Елена Йончева беше потърсена както от колеги от Европейския парламент, така и от специалисти от други държави, сред които Германия и Словения.

Според Сребрин Илиев от българската Национална браншова пчеларска организация трябва да има общностно законодателство за сектор „Пчеларство“, което да обхваща всички негови аспекти - от устройване на пчелина до крайния потребител. Трябва да бъде уеднаквен целият цикъл в сектора и взаимодействието с другите сектори . Пчеларството трябва да е хоризонтален въпрос, а не само въпрос на Общата селскостопанска политика, коментира той. Сребрин Илиев отбеляза значението на пчеларството за екологичната политика – опазването на биоразнообразието, както и за политиката по здравеопазването с двата аспекта - вредата от фалшивия мед за здравето на хората и апитерапията като профилактика, а и лечение. Според него в България е забранена апитерапията.

Необходимо е пчеларите да не бъдат ограничавани в директните продажби и да имат възможност директно да продават меда си, в това число и във веригите, отбеляза Сребрин Илиев спецификите в българското законодателство.

Директна доставка на малки количества пчелен мед и пчелни продукти може да се извършва от пчелина до базари, тържища, пазари и до малки обекти за търговия на дребно. Годишно това количество не трябва да надхвърля 2 000 кг. 

Държавите членки трябва да хармонизират законодателството си в областта на пчеларството и определението за автентичност на пчелния мед, категоричен е Петко Симеонов от Българската асоциация на организации на производители на мед и пчелни продукти. Според него в България освен че има пропуски на законодателно ниво, липсва конкретен технически и научен инструментариум за изследване на продуктите, особено тези от внос. Случва се така, че има сигнали от държави членки на ЕС, но в България няма институции, които да ги разгледат, каза Петко Симеонов.

Пред участниците в международната конференция в Брюксел той показа данни за вноса на мед в България за 2024 г. и 2025 г. Най-големият вносител извън ЕС е Украйна с близо 1 300 тона за 2025 г., следвана от Турция с над 570 тона и Китай с 325 тона. Китай избягва да използва българските пристанища заради по-сложните административни процедури и предпочита Гърция, обясни той.

От държавите членки на ЕС най-големият внос през 2025 г. в България е от Полша, следвана от Гърция. Изключително озадаващ и дори алармиращ е фактът, че доставната цена на мед от ЕС е по-ниска от тази на вноса от трети държави, коментира Петко Симеонов.  

Той каза, че българският пазар страда и от фрагментацията на производителите. Те нямат пряк достъп до пазара, зависят от търговците, които от своя страна купуват малки количества от различни производители, смесват меда, хомогенизират и продават. България изнася предимно за Германия и Франция, количества на едро. Страната ни произвежда годишно 9-11 хиляди тона мед, като близо 40% от суровината е от внос. В същото време кошерите в страната са около 840 000. Любопитен факт е, че сред първите четири държави от ЕС, вносители на суровина в България, е Германия.

Мерките са вече закъснели – автентичният мед не може да издържи конкуренцията на фалшивия, каза Петко Симеонов.

Лурдес Алварелос от Съвместния изследователски център на Европейската комисия съобщи, че до февруари 2027 г. ще бъдат въведени нови методи за откриване на измами с пчелния мед. Центърът работи в тясно сътрудничество с пчеларски асоциации, които предоставят голям обем проби, обхванати са 19 лаборатории в цяла Европа. Основна трудност е липсата на референтен материал.

В същото време от Европейската асоциация на пчеларите (EBA) предупреждават, че предстоящите задължителни европейски разпоредби за етикетирането на меда (за отбелязване на процентите мед със съответен произход в сместта), ще бъдат технически неприложими без подобрени аналитични методи и контрол. 

Съдържанието на публикацията е в отговорността на съответния член на Европейския парламент. ЕП не носи отговорност за използването й.