Има едни моменти, в които ти трябва само един прашен път, малко слънце между облаците и тишината на баира. Погледнеш ли към хоризонта, където планината се слива с небето, разбираш, че всичко останало може да почака. Тук, по нашите махали, уикендът не е просто почивка – той е завръщане към себе си.
Водата от старата
чешма
Няма по-сладко нещо от водата, дето тече от каменната чешма.
Онази, дето е видяла и добро, и лошо, ама не спира да пее под сянката на
старото дърво. Спреш, измиеш си лицето и сякаш целият товар от седмицата пада.
Това е центърът на света – там, където се чува само чучурът на водата и песента
на птиците.
Живот зад всяка порта
Хубаво е, като минеш по сокаците, да видиш подредените къщи
и стегнатите дувари. Личи си, че стопанинът е минал, че дворът е почистен и
градината чака своето време. Тук всяка порта разказва история, а всяка
паркирана кола пред дома е знак, че къщата е жива. Хората се връщат, за да си
поемат въздух, да оправят нещо по имота или просто да поседнат на чист въздух.
Сега е най-красивото време. Ливадите са станали ярко зелени,
а по небето се гонят онези бели облаци, дето само по нашия край са толкова
ниски. Пътят те води все нагоре, към спокойствието, което никъде другаде не
можеш да намериш.
Моето село, нашата улица. Автор, кой е?
ОтговорИзтриване