Семейният „Жигули“ напуска града…
„Помня как чакахме с трепет. Петък, след 17 часа. Багажът бе
стегнат още предната вечер. Просто го товарихме в колата и потегляхме.
Към село. Бягството от града. Надвечер, в залеза, сезонът
нямаше значение. Отивахме в петък надвечер, прибирахме се в неделя късно
вечерта. Понякога по тъмно“.
Спомените от онова време, в което животът не бе в
телефоните, дори и не от екрана на телевизорите, които излъчваха едва две
програми…
Сега. Ин дис момент. Капитализъм. В разкоша на червени рози,
бивши отрочета на ДС и куршуми, разстрели, трупове, катастрофи и блясък на
цъфнали джуки на всякакви девойки, борещи се за красив живот, „долче вита“ от
по филмите. Ама с чалга ритъми. Гарнитура от татуировки и мускули. Нарязани
мадами, хиперболизирали битието като в сладникав американски романтичен филм.
Шамари и пари. Бандити и сянката на ДС…
Повече четете в новия
брой на „Родопи voice“!
И още от темите във
вестник №1 в региона:
-Етикет „Спокойствие
и кебапче за 15 стотинки“
-Трима от случая
„Кабаджов“ на свобода през юли?!
-Иск за 100 бона
заради… „непознат“ в семеен гроб!
-Младежи след работа:
По флакон райски газ за по 40 кинта!
-Дами се съдят
заради… „болни котки“
Животът е изкуство. Животът е пари.
ОтговорИзтриване