На 12 чу „Стани шивач“, майстор Хюсеин го научи, а днес в Бурса…

24rodopi.com/Общество

Джебелчани са хора с големи сърца и където и да се намират по света, винаги са били трудолюбиви и успешни във всяка професия.

В изселническия квартал на Бурса – Кестел, чухме, че един от най-добрите специалисти по шивачество е изселник от Джебел – Улви Урас. Решихме да го открием и да посетим ателието му, което се намира в центъра на Кестел. Той ни посрещна с широка усмивка и с думите „Добре дошли!“ на български език. Попитахме го кога е пристигнал в Турция.

„Роден съм през 1966 година в джебелското село Мишево. Възпитаник съм на Средното политехническо училище по облекло и текстил „Лиляна Димитрова“ в Кърджали със специалност „шивач“. В периода от 1984 до 1986 година отбивах военната си служба в град Трън, област Перник. След казармата започнах работа като шивач в ТПК „Влатолит“ в Джебел. През 1990 година се изселих в Бурса заедно със семейството си. Съпругата ми Нурсел е медицинска сестра. Имаме син и дъщеря. Веднага започнах работа в сферата на текстила като майстор-шивач. През 1996 година открих собствено шивашко ателие в Кестел. Тънкостите на занаята научих от първия си майстор-шивач от Джебел – Хюсеин Ефендиоглу, който винаги ми казваше да бъда точен, честен, дисциплиниран и примерен.

Тази година е юбилейна за мен – през летните месеци ще отбележа 30 години от създаването на собствения ми бизнес. Приемам всякакви дамски, мъжки и детски шивашки поръчки. Щастлив съм, че имам много постоянни клиенти, повечето от които са изселници от България“, споделя Улви Урас.

Направи ни впечатление, че в ателието му има две черно-бели снимки, шал на ПФК „Арда“ и изглед от град Джебел. Той сподели, че едната снимка е на покойния му баща Мюмюн Хасан, който е починал през 2001 година на 60-годишна възраст, а другата архивна снимка е на покойния Расим Уста от село Мишевско – човекът, който му препоръчал да стане шивач, когато бил едва на 12 години.

„Никога няма да ги забравя. Светла им памет! Да почиват в мир“, казва Улви Урас.

Той уточни, че няма много свободно време, но винаги, когато има възможност, посещава родния си край.

„В България живеехме добре, но съдбата беше решила да се изселим в Турция. Тук успяхме да възпитаме и образоваме двете си деца. Синът ми Айтур е учител по музика, а дъщеря ми Елис е физиотерапевт. Но колкото и години да минат, човек никога не забравя родното място. Джебел и Родопите са останали дълбоко в сърцето ми. Липсват ми улиците, хората, детските спомени и спокойствието на родния край. Често ги сънувам. Надявам се скоро отново да се върна там, където са корените ми“, казва с вълнение майстор-шивачът Улви Урас.

Гюнер ШЮКРИ, Бурса