Един от, или може би, последният „мохикан“. Прави всякакви неща от дърво. Битови лъжици, черпаци, бурета, бурила за биене на масло.
64-годишен родопчанин, който обикаля пазари и събори.
Продава изработеното с ръцете си.
Мъжът е от неделинските села.
Бурилото се продава за 75 евро, една кофа пък е 50 евро.
Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK
%20-%20Copy.jpg)
Ритъмът на бурилото
ОтговорИзтриванеВ ъгъла тъмен, до прага старовремски,дремят дъгите на съд от дърво.Бурило тежко – със спомен за песни,пази на млякото чистото потекло.Ритъмът почва – глухо и бавно,буталото удря, млякото пее.Майчина длан го издига държавно,златното масло в съда да узрее.„Туп-туп“ – в такта на сърцето,бяла магия под дървения капак.Слънцето спряло е горе в небето,да види как в къщи се ражда благат.От каймака гъст и от труда упорит,изплува накрая късче от злато.Бурилото – скромно, в ъгъла скрит,нахранило пак е дома и селата.
Когато историята на един народ е объркана в самата й основа, историята на отделните по-малки общности, съставляващи този народ, е два и три пъти по-объркана и неясна.
ОтговорИзтриванеТака за съжаление стоят нещата с българската история, преднамерено или не вкарана насила през последните близо век и половина в едни погрешни научни коловози, от които излизането е почти невъзможно. Оттам всичко написано по въпроса за появата и историята на помаците (българо-мохамеданите), от следосвобожденската българска историческа школа, не е успяло да надскочи тази погрешна диря, не е успяло да даде окончателен отговор на доста въпроси, не е успяло да излезе от едно руслото на разбъркани въртопи и течения. В резултат, вече повече от 100 години, както по отношение на българската история, така и по отношение на историята на помаците в частност, се повтарят и преповтарят едни и същи неща, който очевидно не са задоволителни дори за безкритичния читател, а още по малко за мислещия и разсъждаващ човек.