Втора ръка, пръснат, ощавен – „БМВ“, силикон, венерин хълм

Сблъсък - минало, прокълнато настояще, обречено бъдеще

24rodopi.com/Общество

Драмата на тези, които в момента са на 40-50 години. Че се блъскаха, доверявайки се на някаква сволоч с евроатлантически етикет, но дамгосани с петолъчки в сърцата. И онодени задници от слагачество. На едни, а после на други, ще намерят и трети.

Изгубеното поколение.

Но не това, което посочи Гъртруд Стайн. На Хемингуей, когато „И изгрява слънце” постила началото на „безкрайния празник”.

Едно поколение, което бе между два свята, две епохи, две надежди, които окончават с провал. Бездна, в която полита всичко. Черната паст, поглъщаща всичко. Която унищожава младежкия плам в очите.

И не, това не е хленчене за собствения неуспех.

Това е жестока картина, в която всички по платното носят уродливостта на едно гнусно време. Черната чума на човешките души. Време на крадци, лъжци, предатели, алчност, която превръща рая в пустиня. И няма връщане. Всичко е изгубено. Животът приключва. Едно поколение, вярвало в химери. Погубено от тях.

Идват други, в които вяра няма. Има жажда. Мимолетна, ефимерността на тенекиите на втора ръка „БМВ“, на пръснатия силикон, на ощавените венерини хълмове, попаднали в сайтове за възрастни, докато трае процедурата.

Защото всичко е бизнес, пари, и всичко се продава.

Достойнството най-вече.

Сблъсък. На едно минало, едно прокълнато сякаш настояще и едно обречено бъдеще.

Закла баща си заради дистанционно…

Една отвратителна история, показващата разрухата на съвременното подобие на общество…

Баща и син живеят в малък апартамент. Конфликтите между тях са ежедневие. Родителят пие и натяква на сина си, че го издържал докато е бил студент в Германия. Последният се дразни.

Във фаталната вечер, бащата вече е на литър алкохол. Държи дистанционното за телевизора и си потропва с него по крака. Синът е на 200 грама и се дразни. Спорът за устройството го кара да скочи, грабне кухненският нож и да го забие във врата на бащата. Родителят умира. В продължение на дни „изученото в Германия“ дете методично разфасова трупа и изхвърля останките в контейнери…

Ужасяваща история от Пловдив.

Как ли може да бъде шокирано към днешна дата това оскотяло общество? Което подари морала си на НПО-та. Безмълвно съучастваше, когато и образованието бе харизано на НПО-та. Напът е това да се случи и със съдебната система.

Неолиберален реализъм. В който паметни плочи се поставят дори на педофили.

Какво общо има тази история с последния абзац? Нищо и… всичко. Абсолютната деградация бе умишлено продуцирана и налагана бавно и методично. Разчленяване на цяло едно вече убито общество.

 Младежи на интервю за работа - надрусани!

 „Вдигнали сме ръце. Хора има, ама какви! Идват младежи на интервю за работа надрусани. С огромни претенции, високомерие, някакви дипломи, никакъв опит, искат огромни заплати, а в разширените им зеници направо могат да глътнат вселената“.

Това споделят работодатели. Бизнесмени от различни сектори на икономиката в региона.

„Това е явно шокиращ сблъсък на поколенията, в който материалното, очакванията, надвишават в пъти реалните възможности. Искаме млади хора, но от пет души, отзовали се на обява, 3-ма бяха с неадекватно поведение“, казва собственик на хотелски комплекс, търсещ нови кадри.

„Имали сме десетки служители, които просто не идват на работа, защото за се запили предната нощ. Колко случаи на задържани за шофиране в нетрезво състояние. Чакаме началник смяна, той в ареста. Тръгнал на работа, но го спрели за проверка и в килиите. Много трудно се намират служители с отговорно поведение“, пък споделя изпълнителен директор на предприятие в региона.

Млади хора, работят още преди да навършат 18 години – искат си собствени бюджет. Но какво правят с парите…

„По един флакон райски газ след работа, по 40 кинта е само“. Така разпускат тийнейджъри в Родопите.

„Всякаква дрога може да се намери на улицата. Какво остава за диазотен оксид, по-известен като райски газ“, споделят запознати.

 

Внуците не искат да ми върнат парите!

 Гурбетчийски песни има в българския фолклор, но гурбетчийските истории вече изпълват изцяло родната реалност.

Съвремие на разделени семейства. Фамилии, в които минимум поне един е зад граница, за да помага. Млади хора едва чакат да завършат училище и също да заминат в чужбина, следвайки примера на родители и други роднини.

Търсенето на по-добрия стандарт, повече пари, поставените лични цели, винаги е аранжирано с всички произтичащи от това и негативни последици.

Родопчанка си поиска парите, дадени за закупуване и последващ ремонт на жилище на внуците преди години. Гурбетчийката помогнала на децата, но с уговорката те да отидат в Германия, където да работят две години и да си върнат борча. Документ обаче няма, внуците отричат и следва дълга обиколка из съдилищата. Искът е за 51 000 лева, отпуснати от бабата преди близо вече 8 лета…

 „Животът си дадох за тях! Работя от години в Нидерландия, за тях да има. Автомобили, апартаменти, всичко! И накрая какво? Не искат да ме видят. Казват, че като се прибера за празниците, да си наема стая в хотел, нямало място при тях. Що за безочливи същества“, споделя друга жена от региона, която от 15 години работи в Нидерландия.

Метла и деца – живот със 7 евро на ден!

Усърдие, метла, сведен поглед, пот по челото. Етаж след етаж.

Битието на една самотна майка в Родопите. Чисти входове на блокове, грижи се сама за 4 деца.

Мете, след което почиства с препарат с парцала. Не прощава дори на асансьорната кабина. Ноздрите на живеещите изтръпват от острия мирис на химията, но това е ароматът на „чистотата“.

Тази дейност струва 5 евро на етаж. Толкова получава една родопчанка за дейността си. 35 евро за 7-етажен вход. Но веднъж на две седмици. Когато я повикат. Моли се да има повече входове за чистене. Защото само при един на ден, това означава по 7 евро на човек. За нея и четирите й деца.

„Много жени работят тази, наглед незабележима дейност, която се плаща от хората в блока. Някои дори не ги вълнува. Събират се такси – за ток, асансьор, текущи ремонти. Но и за чистотата. По пет евро на две стълбища с две площадки. Това струва почистването на един етаж. Преди няколко години бе от 3 до 10 лева. Инфлацията обаче е огромна. 35 евро звучи като прилична надница за един вход, но преди еаврозоната. В момента е друго. А, ако е само един вход, само за седмица?“, споделя домоуправител в жилищна кооперация в областен град.

Подобни трудолюбиви жени често може да срещнете по улицата. С инструментите за работа-кофи, метли, препарати. Жени, за които няма мръсна или непрестижна работа, защото трябва някак да се справят с живота…

***

Сблъсък. На едно минало, едно прокълнато сякаш настояще и едно обречено бъдеще.

Изгубеното поколение и следващото, което лети в бездната, неосъзнало нищо от тежките примери.

„Родопи voice“