За поредна година в навечерието на 9 май – Деня на победата, ръководството на Община Кърджали удостои с парична награда единствения жив ветеран от Втората световна война в областта Нико Костов, който тази година навършва 103 години.
От името на кмета Ерол Мюмюн началникът на сектор
„Управление при отбранително-мобилизационна подготовка“ в Общината Димитър
Разкалински изрази искрените си почитания и благодарност към бай Нико за
проявената храброст и себеотрицание по време на една от най-тежките войни в
историята на човечеството.
Той пожела на ветерана здраве, спокойствие и мирни дни.
%20-%20Copy.jpg)
Жив и здрав
ОтговорИзтриванеБат Митко респект
ОтговорИзтриванеОДА ЗА 9 МАЙ
ОтговорИзтриванеСветът на този ден пак гледа Москва, Червения площад.
Ден повече и за Победа, а и за нейния парад…
И високосната година сред разни делнични дебати
с един ден повече ще мине и с тая величава дата.
Чакали и хиени вият пред свои истини нелепи…
Камбаните на Кремъл бият, отекват в дните глухи, слепи…
И в хор пак тръгва клеветата. Забрани, санкции не могат
да вкарат в друг куплет войната и да загасне оня огън
в една велика страшна битка за хляб, земя и за родина.
Победата пак ще извика оная ленинградска зима
и песента „война свещена”… Симфонията Шостакович
ще съчини вместо сирена. И саможертвено, готови
ще тръгнат хиляди войници, с тела да защитят дома си
и ще се превърнат в бели птици - днес ветерани беловласи…
След жеравите на Гамзатов и песни пак ще ни изправят.
Давид Тухманов ще изпрати „деня победен” с вечна слава.
И само шепа ветерани сега край нас ще оцелеят.
Понякога е жива рана и паметта за юбилея…
Седемдесет и пет години победата край нас кръжи.
И още толкова да минат, ще я засипват пак с лъжи…
Ще пренаписват редовете за битките и за смъртта,
но тя остава в стиховете, в душите ни, и в паметта.
Какво от туй, че психопати измислят нов ненужен свят!?
Не помнят ли те знамената, с тях и Червения площад!?
И знамето в Берлин, Райхстага, концлагерите на смъртта!?
Защо от паметта им бягат чудовищата на света!?
В един безимен хълм остава и тиха смърт, и път свещен…
В „една победа” Окуджава звучи в безсмъртния рефрен.
Чакалите, уви, не помнят… Хиените да ме простят!
Една сълза май ще отрони пак Миша като онзи път…
И стадионът ще изпрати с любов поредната сълза.
Ех, Миша, мечо плюшен, братко, да браним думата „друзья”!
Една победа нужна всеки в живота си е преживял.
И тя като звездичка свети в един младежки фестивал
или в една олимпиада по стадиони на мира,
която всъщност е награда за най-красивата игра…
В един парад сега ще мине тя да извика паметта.
Седемдесет и пет години чрез нас пътува по света…
Девети май е само повод за оня припев вдъхновен.
Свирете мощно Шостакович! Европа има тоя ден.
В живота има дати разни, без разлика на всяка власт.
Европа има тоя празник, благодарение на вас!
Шапки долу !!!
ОтговорИзтриване