От мързел ли, от суета ли, но забравяме истинските неща в живота. И той се промъква, търси пролука и в крайна сметка се шмугва през нея и отлита. Като дим от цигара, като глътка алкохол и всичко приключва.
Забързани, пленени, одрипани душевно, но калкулиращи успеха -
трето жилище, четвърта кола…
„Отказах да позволя на сърцето си да контролира главата ми,
но бях накаран да видя цената, която платих“.
В крайна сметка има един миг, в който цената на всичко ще бъде
представена. Но следващ няма и всичко ще приключи.
„Гневната тишина остана там, където беше любовта. Ако бях
намерил думите, може би щеше да останеш. Но когато се обърнах да проговоря,
музиката засвири“.
Цитатите са от великата песен на Мат Монро „The Music Played“.
От мързел ли, от суета ли, но забравяме истинските неща в
живота. Затваряме очите, оглушаваме, спираме да чувстваме.
Такива са времената.
%20-%20Copy.jpg)
Уау, колко истинско!
ОтговорИзтриванеАбсолютно вярно! Браво за статията! Можем да бъдем щастливи с много по малко! Хората не осъзнават колко са жалки в постоянната си алчност, която ги тресе! Живота и щастието са в малките неща!
ОтговорИзтриванеНадеждата и страхът за Големия Съд след фазата на смърта и отиването от този къс живот към Вечния живот държат човешкото сърце будно, живо и го карат да се съобразява със съвеста и разума. След смърта (като физиологична фаза) биваме родени за Отвъдния Свят...Та, ние самите не сме решили да идваме на този Свят, така че няма да решаваме, дали искаме да сме родени за Отвъдния живот. Избор имаме само единствено в делата си на този Свят, който поради човешката суета е несправедлив, жесток и пълен с тежки изпитания.
ОтговорИзтриванеJevriejeee Daneee tvoyta krrava
ОтговорИзтриване