Хъдреллез и Гергьовден в едно - Комунига даде тон за празника

24rodopi.com/Регион

Чернооченското село Комунига празнува в навечерието на 6-и май с настроение, цветове и много вкус по време на пролетния празник „Гергьовден/Хъдреллез 2026“, организиран от Народно читалище „Никола Вапцаров 1957“.

И тази година двата големи пролетни празника, Хъдреллез и Гергьовден, отново се сляха в един общ ден, изпълнен с уважение, комшулук и онзи топъл дух на добросъседство, който е запазена марка на Чернооченско.

Сред официалните гости бяха кметът на община Черноочене инж. Айджан Ахмед, председателят на Общинския съвет инж. Месру Мюмюн, секретарят инж. Рушен фейзула и други.

Още от 10:00 ч. мегданът се изпълни с хора, смях и онази особена енергия, която се ражда само когато различни традиции живеят рамо до рамо. Гости на празника бяха фолклорната група при НЧ „Иван Буюклиев 1926“ село Пчеларово, които донесоха още един щрих към пъстрата картина на деня.

Жени в български и турски носии стояха една до друга като истински символ на комшийската близост. Всяка бродерия, всеки цвят разказваше история за корени, за принадлежност, но и за мирно съжителство. Тези носии показват как традициите могат да се преплетат в хармония и да градят общо бъдеще.

Местните майстори на готвенето подредиха маси, от които се носеха аромати на детство, на спомени, на дом. Комшии опитваха от комшийските ястия, разменяха рецепти, истории и усмивки така, както се прави от векове по тези земи.

Музика, танци и детски игри превърнаха деня в истински празник на общността. Усмивките бяха навсякъде - в очите на домакините, в ръцете на участниците, в радостта на хората, които дойдоха да бъдат заедно.

Фестивалът „Гергьовден/Хъдреллез 2026“ беше още едно доказателство, че силата на Комунига и чернооченско е в комшулука. В онова тихо, но дълбоко уважение, което прави съжителството не просто възможно, а красиво.

Сърцата ни туптят в един ритъм на тази свещена земя, която от векове е люлка на добросъседството.

Тук, в Чернооченско различните етноси са вплели съдбите си като добри комшии споделящи радост и мъка, хляб и дума, обичай и празник.

На тази земя за първи път сме произнесли най-святата дума - МАМО.

Тук сме изпратили дедите си, тук един ден ще изпратят и нас. И докато вървим по този път, усещаме аромата на родната земя, която ни е хранила, пазила и учила да живеем рамо до рамо.

Да, понякога облаци хвърлят сянка върху вековното ни единство. Но те са временни.

Остава светлината. Светлината на комшулука, на уважението, на човешката близост, която ни е съхранила през вековете.

Ние се родихме тук и тук ще затворим очи – оставяйки на децата си най-голямото наследство: да живеят в мир, в разбирателство и в добросъседство, в прегръдката на Чернооченско – нашата обща МАЙКА.

Исмет ИСМАИЛ, Черноочене