Срещу стената от мъдрости и… един Буров

24rodopi.com/Общество

Старите неща от едно вехто време. Кой ги къта, кой не, въпрос на избор.

Технологиите властват.

Това минало вече е по стените. Селски къщи като музеи, които все още пазят спомени от епохата на многолюдните семейства и земята, която и ги изхранваше благодарение на труда, а небето над нея даваше надежда. Защото краката бяха здраво стъпили в пръстта, ръцете с мазоли, а очите търсиха упование в безкрайното синьо горе, дори да е свъсено, начумерено.

Окачени, подпрени по стените. Те ги държат. Тези камъни, които един с друг не си приличат. Ръбести, недодялани, груби, отблъскващи. Но подредени правилно, правят най-здравата стена, защитения дом.

Това обществото не научи. Или побърза да забрави,мъдростите на миналото.

Един цитат. От много богат човек, един от най-влиятелните за своето време - Атанас Буров:

„Човек без майка и без отечество е кръгъл сирак. Няма по-нещастни хора от тръгналите по принуда да печелят по света. Нищо, нищо не чинят парите, когато никой не те чака с обич в Родината! Повярвайте ми, по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори и бедни да сте, работете за нея. Тук умрете, тук е земята, която ще ви храни и закриля.

Заклевам ви, никога не я изоставяйте!“