В чернооченското село Мурга времето е останало да диша единствено в спомените на малцина. Пътеките, обрасли с тръни, водят назад към свят, който е бил жив, шумен, пълен с детски гласове и мирис на прясно изпечен хляб.
Днес къщите, някога пълни с живот, са рухнали каменни скелети, а тишината е станала единственият постоянен жител.
И точно тук, в тази тишина, тази година Курбан Байрам ще бъде посрещнат само от две семейства.
Животни има много. Хората са добродушни, трудолюбиви, гостоприемни.
Но няма съседи, с които да споделят празничната софра.
Няма кой да почука на вратата за „байрамлък“.
Няма детски смях, който да се смеси с аромата на празничните гозби.
Гурбетът, като тежка сянка, е отнесъл цели родове. Внуците на някогашните жители гледат старите снимки и не разпознават местата, където са играли техните деди. Домовете, градени с любов и труд, са останали без наследници, без гласове, без бъдеще.
Над руините вятърът продължава да вее тополите - ту към Запад, ту към Изток.
Сякаш следва посоките, по които хората са тръгвали да търсят спасение. Но сърцата им са останали тук, в тези барчини, пленени от спомена за един изгубен свят.
Днес Мурга е пуст, но величествен. В двете му махали живеят само две семейства, които се препитават с животновъдство. През уикендите районът се оживява за кратко - туристи, ловци, любители на дивата природа. Но празникът… празникът остава тих.
А тук има толкова много за виждане: труднодостъпната Оглан кая, дивата долина на Карамандере, „Саръ кая“, „Дуру кая“, „Деликли таш“, все свидетелства за древни времена, когато животът е кипял.
Пътят до Мурга е дълъг, труден, но красив. Специалисти на Фондация „По-диви Родопи“ скоро маркираха на туристическа екопътека „Мурга“, която свързва чернооченските села Паничково с Долна Мурга в Източните Родопи.
Дължината на трасето е 8,5 км и по него могат да се срещнат различни видове диви животни. От хищните птици гнездят скален орел, осояд и обикновен мишелов, споделят от Фондацията.
Тук се намира и най-голямото находище на ели в Източните Родопи. А всяка ранна есен двете семейства организират земляческа среща в „Мъса гедик“ - молитва за здраве, берекет и за това селото да не угасне напълно.
Те вярват, че има шанс екологичното животновъдство може да се развие. Че туризмът може да върне живот. Че социалните земеделски стопанства могат да спасят не само едно семейство, а цели села.
Но тази година, на Курбан Байрам, ще седнат на масата само две семейства.
Софрата ще бъде богата, животните добре гледани, молитвата искрена. Но празникът ще бъде тих. Твърде тих.
Исмет ИСМАИЛ, Черноочене
%20-%20Copy.jpg)
Çok üzülüyorum bu köylerin kaybolmasına haritadan. Çok.
ОтговорИзтриване