Шестте числа, които „настройват“ Вселената

24rodopi.com/Общество

Известният британски астрофизик Martin Rees обяснява съществуването на живота само чрез 6 космически константи.

В края на XX век той публикува книгата си: "Just Six Numbers: The Deep Forces That Shape the Universe" („Само шест числа: Дълбоките сили, които оформят Вселената“).

В нея той защитава удивителната идея, че цялата Вселена — звездите, галактиките, планетите и самият живот — зависи от шест фундаментални числа. Ако дори едно от тях беше различно, човечеството никога нямаше да съществува.

Според Рийс тези числа са „рецептата“ на космоса. Те определят силата на гравитацията, начина на образуване на звездите, скоростта на разширяване на Вселената и дори броя на пространствените измерения.

1.Числото N — силата на гравитацията

Това е отношението между електромагнитната сила и гравитацията между два протона. Числото е огромно — единица с 36 нули.

Рийс обяснява, че ако гравитацията беше дори малко по-силна, звездите щяха да изгарят прекалено бързо и животът нямаше време да се развие. Ако беше по-слаба — галактики и звезди изобщо нямаше да се образуват.

2. Числото ε (епсилон) — ядрената ефективност

Това число показва каква част от масата се превръща в енергия при ядрен синтез в звездите.

Ако стойността беше 0.006 вместо 0.007, във Вселената почти нямаше да има тежки елементи като въглерод и кислород. Ако беше 0.008 — звездите щяха да изгарят твърде бурно. Именно тази „фина настройка“ позволява съществуването на химията и живота.

3. Числото Ω (Омега) — плътността на Вселената

То измерва количеството материя във Вселената и определя дали тя ще се разширява вечно или някой ден ще колабира.

Ако Ω беше твърде голямо, космосът щеше да се срине обратно в себе си малко след Големия взрив. Ако беше прекалено малко — звездите и галактиките никога нямаше да се формират.

4. Числото λ (ламбда) — космическата антигравитация

Това е космологичната константа — енергията на празното пространство, известна днес като „тъмна енергия“.

Тя кара Вселената да се разширява ускорено. Ако λ беше много по-голяма, материята щеше да се разпръсне още преди образуването на галактики и звезди.

5. Числото Q — космическите неравности

Q описва малките неравномерности в ранната Вселена след Големия взрив.

Тези микроскопични „вълнички“ по-късно се превръщат в галактики и звездни купове. Ако числото беше по-малко — Вселената би останала почти празна. Ако беше по-голямо — космосът щеше да е изпълнен с гигантски черни дупки и хаос.

6. Числото D — броят измерения

Това е броят на пространствените измерения — дължина, ширина и височина.

Рийс отбелязва, че ако пространството имаше повече или по-малко измерения, стабилни орбити и атоми не биха могли да съществуват. Животът би бил невъзможен.

„Ако едно число се промени — нас няма да ни има“

В книгата си Рийс пише, че тези шест числа са толкова прецизно „настроени“, че дори минимална промяна би унищожила възможността за сложна материя и живот. Това поражда един от най-големите въпроси в науката и философията: възможна ли е подобна случайност, чиято вероятност е по-малка от броя на атомите във Вселената?

Еркан Хаджимустафа