Стратегическа вдлъбнатина – бълваме тъпаци, изнасяме таланти

24rodopi.com/Общество

Клаксони и крясъци, отброяване от 1 до 12, стърчащи из прозорците на автомобили абитуриенти...

Матурите минаха. И все при разни „драконовски“ мерки срещу преписвачи. Отвратителна дума за описване на различните похвати за спазване на правилата. Като мазна люспа от вмирисан шаран. Пък той нашият се разсмърдя отдавна. Когато още преди десетилетие и повече университети изреваха от нивото на приетите студенти.

От „армията от отличници“.

Вече не пищят. Всеки платил, е добре дошъл. Парата е важна!

Преди време синдикати обявиха планираните „обиски" на учители и директори по време на матурите за полицейщина и призоваха родителите да се включват в образователния процес още от ранна детска възраст и да не толерират по никакъв начин преписването, а да разчитат на реалните знания. С подобни послания обаче трудно би имало ефект. „На мама златото“ винаги трябва да постигне най-добрия резултат, защото все още се вярва, че ученето означава по-малко прегърбване от работа впоследствие. За отличниците, да не говорим. И те като започнаха да се множат. Като мухи на екскремент в парка. С тази разлика, че и те, и двойкаджиите са с една и съща цена – по делегиран бюджет. Демек, ученикът носи парите за школото.

По-важно е количественото измерение в класните стаи, отколкото качеството, което си тръгва барабар с парите от тях. Някои здраво одрискаха образованието, а ефектът е масовото възмущение от нивото на затъпяване и неграмотност, което отеква в обществото година след година. А иначе мерките срещу преписване стават все по-здрави, както и тези срещу тях. Някъде по средата на този процес-от самото му начало до крайния продукт, нещо липсва. И пропастта явно се увеличава. Същевременно износът на таланти и умове продължава.

„В курса ми имаше хора, които трудно можеха да формулират в правилни изречения това, което мислят. Освен, ако не са го наизустили преди това. Бяха приети в университета без проблеми. Филологията им се видя трудна и повечето от тях решиха да се прехвърлят в „Стопанско управление“. Висшето образование е на ниво-плащаш и нямаш проблем. Не говорим за изпити, просто за семестриални такси. Всеки, който е решил без да си дава много зор, ще изкара диплома за висше образование. Дори не се налага да отваря учебниците, а просто да ги купува. Това е“, коментира своите виждания за образованието млад родопчанин, бъдещ висшист.

„Боли ме, че младите хора все по-рядко отварят книги. Цялата информация им се поднася наготово-в интернет. Те не я осмислят, не се задълбочават в нея, не я развиват спрямо своите виждания“, казва тъжно 86-годишен мъж. Мъж, който не спира да чете.

Отличници за износ, производство на тъпаци за масова употреба.

С математическа точност можем да кажем, че скоро положението няма да се оправи, дори може да стане по-зле.

Все пак има надежда. Тя е в истинските отличници, в наградите зад граница, в признанията от всякакви участия, от гъвкавостта на учителите, въпреки всичките образователни недоразумения.

Зрънцето надежда покълва и в мечтите. Като на един млад човек от затънтено село в Родопите, който не си пожела да емигрира в търсене на по-добрия живот. Неговото щастие се дефинира просто-да остане у дома и да стане… учител.