Нощ в парка – гурбетчия, германец, албанци, полякиня, нацизъм и дете с дрога

24rodopi.com/Общество

Гурбетчия, местен, нови „германци“ – отчаяние, тъмни помисли за бъдещето, бира, дрога, идеологии, страх.

Една вечер в парка. История от град в Германия. Кратък разказ, който си заслужава размишленията. Защото той съзидава картина на реалностите. Излъчва бъдеще. В какви нюанси е то, всеки може да си отговори.

„Почти всяка вечер съм в парка. Търся уединение след работния ден. Купувам си бира, сядам на пейка, гледам езерото, патиците, хората, глъчката на различни компании“, споделя за 24rodopi.com родопски гурбетчия. Живее в Германия, работи там, бори се за себе си в чуждата земя. Какво търси всъщност? Отговорите на тези въпроси човек къта дълбоко.

Към историята.

„Бях в парка и срещнах познато лице. Един германец, който като мен, редовно е там. На 41 години, самотен, често пие бира по пейките. Търси отдушник. Заприказвахме се. За всичко. Самотник, без приятелка, напива се всяка вечер, не вижда смисъл, не вижда светлото“, разказва гурбетчията.

И продължава:

„Опряхме и до енергията. Според него, всичко зависи от нея. Казах му „Не си ли чул за Зелената сделка, за спирането на газа, за проблемите с петрола, заради ситуацията в Иран?“. Отговорът му бе „Ние само войни правим тук. Предизвикахме две световни“.

В този момент в разговора се включи трети човек. Наблизо, някъде зад нас. Младо момче, с още няколко други. Всички леко мургави. Младежът говореше немски като майчин език, но нещо ме усъмни. Започна да напада германеца, първоначално леко, само „кълвеше“, постепенно обаче ставаше все по-агресивен. В един момент мина на темата за нацизма, агресията се увеличаваше и в един момент бе готов да му налети. Намесих се с въпрос „Каква националност си?“.

Оказа се албанец. За потвърждение го накарах да ми каже нещо на родния си език. Цялата група били албанци. Албания, Косово, Македония, откъде? Роден бил в Скопие.

Той ме попита: Ти за каква кауза се бориш, кой си? Казах: Пия си бирата.

Казах им, че съм от България, обърнах дори на български, разбраха ме. Казах им, че съм турчин. Тогава се стъписаха още повече. Говориха за нацистки идеи. В един момент се ометоха, натъпкаха се всички, около 7 души в едно „Ауди“ и изчезнаха.

След като албанците си тръгнаха, германецът каза „Дължа ти живота си. Тези щяха да ме убият. Ела с мен да те почерпя“.

Преди това бе изпросил бира от минувач, който се бе запътил към някоя пейка с един стек. Че откъде пари? Той извади портфейла си, натъпкан с банкноти от по 100 евро.

Отидохме в бензиностанция, защото всички околни заведения бяха затворени.

Седнахме да пием отвън. Дойде едно момче на възраст 12-14 години. Подаде ни пари и помоли да му купим някакъв вейп с марихуана, но понеже е непълнолетен на него нямало да му продадат. Влязох с него, а вътре продавачката полякиня. Казах му сам да си поиска, а момчето започна да се черви и шикалкави. Служителката пък рече „Не е правилно, ама ще му дадем, какво да правим“.

Разговорът с германеца продължи до късно. Всякакви теми. С тъмни краски. Отчаяние и липса на всякаква радост. Единият алкохол остава само“.

На снимките: По спирките в Германия