Първият рушвет, празната тава… Дикме – дежурната алчност

24rodopi.com/Коментари/Общество

Началото на 90-те години. Полъхът на свобода. И тежкият аромат на разюзданост…

Инвеститор пристига в едно населено място в Родопите и иска да купи изоставени, обречени сгради. Местният, едва прохождащ, партиен велможа протяга ръка за 20 000 лева рушвет, за да „стане работата“.

Меракът соц миналото да се превърне в работещи цехове угасва. Бизнесът на първия не включва хрантутене на треторазрядни чиновници, каквото представлява вторият. И си тръгва.

От сградите са останали сега само основите.

Една кратка история, случила се малко след зората на демокрацията. Когато идеологията вече бе отстъпила на алчността и тарикатлъка. Когато всякакви неудачници вече са се превърнали в партиен масив, заклевайки се никога повече да не бъдат бедни, като напуснат родните села.

С течение на времето властта се материализираше все повече в пари, а подобни елементи станаха много, много богати. За сметка на родните им места.

Тази история я умножете по няколко хиляди и я пръснете из всяка точка на страната. Така ще добиете представа за размерите на некадърността, алчността, създаването на олигархията, монополите и цялата каста надменни отрепки, докопали се до властта…

 

***

Този човек е дежурен по ефир. Периодично бива натикван в очите на обществото. Човек, който дори в родното му село, което закри и превърна в "квартал", не желаят да срещнат по улицата. Защото го познават. До болка. 

До взривяването на идеалите, мечтите, пръскайки ги като парични потоци в бездънните джобове.

Дикме. Мехмед отново е на линия.

Той беше първият министър с турско име в Министерството на земеделието, в правителството на Симеон Сакскобургготски. Кариера, започнала стремглаво и приключила скандално – с предсрочно уволнение заради тежки съмнения за злоупотреби. Дикме получи и текме в партията.

Но да се върнем малко по-назад във времето.

 

***

 

Още през далечната 1995 година  Дикме стана кмет на община Ардино – едва на 29 години. Последва втори мандат през 1999 г.

През 2001 г. беше поставен на пето място в кърджалийската листа на ДПС за парламентарните избори. Недоволен, той бойкотира кампанията, отдръпна се и изчезна. Когато обаче ДПС вкара 5 от 5 депутати, Дикме се появи отново – този път като първи кандидат за министър.

Назначиха го за министър на земеделието. И тогава дойде истинският скандал.

По негово време избухнаха тежките проблеми около фонд САПАРД. Европейският съюз отправи остри критики за липса на контрол, нередности и злоупотреби с европейски средства. България беше поставена под наблюдение, а доверието към страната – сериозно разклатено.

Обвиненията бяха в лобизъм и конфликт на интереси, както и в защита на определени икономически кръгове в земеделието и горския сектор. Самият премиер Симеон Сакскобургготски публично заяви, че го освобождава заради неефективно управление.

За по-младите – САПАРД беше предприсъединителна програма на ЕС за модернизация на земеделието и развитие на селските райони. Вместо шанс, тя се превърна в символ на корупция: фиктивни проекти, завишени цени, двойно финансиране, подставени фирми, „селски туризъм“, превърнат в частни вили.

Европейската комисия не говореше за единични случаи, а за устойчиви корупционни мрежи. Последствията дойдоха по-късно, но бяха тежки – през 2008 г. ЕС замрази плащанията по САПАРД, България загуби стотици милиони евро и сериозно урони репутацията си.

И какво направи Мехмед Дикме след това? Вместо да се оттегли с мълчание, през 2007 г. напусна ДПС и се кандидатира за кмет на Ардино със собствена формация – ГЕРА (Граждани за европейското развитие на Ардино).

Загуби изборите, но остави след себе си дълбоко разделено общество – семейства, роднини и съседи, обърнати едни срещу други. Последиците от това се усещат и днес.

Звучи ли ви познато? Личният интерес над всичко.

 

***

Съвсем наскоро Дикме опита да се усуква около лидера на ДПС Делян Пеевски. Разбира се, срещу властова облага. Новото начало обаче е в ход. Дикме получи поредно текме, този път от Пеевски. Както го получиха цялата деребейска клика около Доган, чийто мит бе разрушен, а сараите останаха в онова минало, в което един политик се бе помислил за падишах.

Дикме отново се появи в ефир, дежурен. През декември м.г., за да коментира площада.

„Сега Доган има възможност да се върне. Борисов изпраща сигнална лампичка, че се откъсва от Пеевски и е готов на ново мнозинство "Продължаваме промяната - Демократична България". Ако искат ГЕРБ и ДПС да съществуват, двамата трябва да се оттеглят“, отбелязва тогава Дикме.

След „площада“ идва Мехмед, и той иска, прибира, джобове бездънни…

 

***

Днес Дикме отново е друг. Вече се усуква около Радев.

„Поздравления за новото правителство, поздравления и за Румен Радев. Но нека да не бъдат толкова самодоволни, защото властта, която им беше дадена от народа, е огромна отговорност. И нека не забравят, че тази власт не е дадена само конкретно за господин Радев, а в голямата си част е дадена срещу тандема Борисов - Пеевски“, казва Мехмед.

Хвали се, че 35 години е бил в политиката. Казва, че в държавата няма да стигнат парите, „казвам го като човек, който е бил част от управлението“. Но не довършва изречението с „и си тръгнах като министър от него“.

Дикме призовава Пеевски да се оттегли от политиката. Както и другите около него. Прави впечатление обаче, че изброява единствено български имена. И прави страховито внушение, че турци и помаци не искат българи. Дикме дори си позволява да заговори за още едно „Ново начало“ за ДПС, но с опасния замисъл „етническа, капсулирана партия“. И отново не довършва, че в нея трябва да има място, подобаващо за неговата персона.

В последните години ДПС направи решаваща крачка – да избяга от „корпоративното“, за да се върне при хората. И друга, не по-малко важна – ДПС разпука „етническия етикет“, лепнат на Движението, превръщайки се в национална партия, която е незаобиколима в политическото пространство.

Хора като Дикме обаче не могат да преглътнат, че времето им мина и самите те са заобикаляни. Останаха в някоя празна тава от баница, която Доган е разпределял.

Дежурни по ефир, дежурни по усукване в силните, като танцьорки на пилон.

А, всичко е много просто – една дежурна алчност.

 

***

Вероятно вече разгадахте героите от увода? И по-специално онзи чиновник, слязъл от баирите и заклел се вече да не е беден.