В България минималната заплата може да е 620 евро, а в Германия 2 161 евро. Доматите във Федералната република са 2,50, у нас 5 евро. Един дезодорант на известна марка в родината е 2 евро, там 0,79 цента. Детските в България са 25 евро, в Германия 255…
И, какво от това?
Баровци сме.
Съоръжението срещу градушки в двора на село може да е направено "надве-натри", да прилича на нещо средно между тента на треторазряден плаж след буря и отцепена зона на криминално престъпление, ама какво от това?
Дори подпалки у дома се слагат чанти след пазаруване в
известни бутици. Клечки за печка и камина, набутани в „Dior“ и „Matis“.
Това сме ние.
С 620 евро минималка, окъсани като „тента“, но с подпалки от
бутика с етикет „Paris“.
В Германия могат ли го това?!
C`est la
vie!
%20-%20Copy.jpg)
Искри в мрака
ОтговорИзтриванеВземи си от мен тези малки подпалки –думички топли, жестове малки.Когато в душата ти стане студено,и всичко наоколо изглежда сиво и ледено.Те не са силен и вечен пожар,но носят на първия пламък сияен дар.Ще тръгне от тях светлина във нощта,която да върне на теб радостта.Че големият огън от малко започва,във суха, готова за пламъци почва.Пази си подпалки за черните дни,и в най-големия студ – ти просто пламни.
„В днешно време хората знаят цената на всичко, но не и стойността на нищо.“
ОтговорИзтриванеДара ни пее: *„I'm an angel, I'm a demon“* (Аз съм ангел, аз съм демон). Модерната публика бърка тази евтина заигравка с „артистичен дуализъм“. Но Уайлд би казал, че да си играеш с демоничното, за да бъдеш интересен, е висша форма на духовен кич. Когато изкуството спре да се стреми към красивото и започне да възхвалява лудостта
(*„I'm a psycho for no reason“*), то престава да бъде изкуство и става проповед на мрака.
Добре дошли в клуба на богатите
ОтговорИзтриване