Можеше ли да вирее Пепи без комунизъм?!

Самуил Крумов/24rodopi.com/Коментари/Общество

Президентът, който се опита да прокара идеята за замяна на кирилицата с латиница, малко след като с мазно раболепие връчи орден „Стара планина“ на Джордж Сорос, раздал награди на конкурс на фондацията на съпругата му.

Исторически, провеждан за 15 път.

Темата тази година била „Индивидуалното право на избор по време на комунизма в България – митове и реалност“.

Преди церемонията Петър Стоянов цитирал Джордж Оруел, автор на “1984”: “Който контролира миналото, контролира бъдещето. А който контролира настоящето, контролира миналото”. 

Много точен цитат за съвремието. Но до него, малко по-късно.

Любима тема на Стоянов е комунизмът. А това е просто система, създадена като антипод на капитализма. И вече не съществува, докато първата вече е в период на упадък. Планът за деиндустриализация е част от приключването на този т.нар. „най-загадъчен строй“ и опитът за скок в посткапиталистическата епоха. За целта икономиките трябва да се нулират. За този план на световния елит говори и описва без капка свян „гуруто“ на „елита в Давос“, Клаус Шваб. Зелена сделка, коронапандемия, замисли за още, са част от изпълнението. Подобен план всъщност е трябвало да се финализира в края на 80-те години, но краят на СССР като най-мощния антипод на капитализма отложи във времето този процес. Просто социалистическият лагер и разграбването му от Запада даде нов финансов въздух. И така до световната криза през 2008-ма. И в плана се включиха зелените простотии и програмираната пандемия.

В този ред на мисли, не трябва ли обществото и умовете на младите да се фокусират върху анализ на „Индивидуалното право на избор по време на… капитализма“? Комунизъм вече няма, но опитите да се заличат всякакви постижения от онова време и да се заклейми като демонична система продължават. Крайните агитки на двете системи обичат да броят жертви, като едната винаги включва „Колко са жертвите на демокрацията (като общественото лице на капитализма) и колко на антипода й?“

Право на избор по време на капитализма?! Има ли такова, когато управленски елит, една тежка бюрокрация в ЕС прави всичко възможно да срине капитала? И налага императивно своите тези, като всяко противоречие води дори до ограничаване на свободата и правата (пандемията бе жив пример). Индивидуално няма – има колективен орган на мисълта. Министерство на истината, което умело борави с полиция на мисълта (по Оруел).

„Който контролира миналото, контролира бъдещето. А който контролира настоящето, контролира миналото”.  И кой към момента е поставило под свой контрол настоящето? Без да иска бракоразводният адвокат от Пловдив е нацелил в сърцето господарите на собствения си идеал. Както и без да осъзнава Оруел с „1984“ е описал бъдещето на… Западната цивилизация в опита да разпердушини утопията на комунизма.

Нека да вметнем един интересен цитат от интервю с Андрей Фурсов, историк, социален философ:

„С други думи, капитализмът създава цяла принципно нова поредица от феномени. Вулгарните марксисти и вулгарните либерали смятат, че капитализмът - това е своеволието на капитала. Но това е погрешна гледна точка. Капиталът е съществувал преди капитализма. И ще съществува и след капитализма. Бих казал, че капитализмът е сложна социална система, институционално ограничаваща капитала (и по такъв начин удължаваща времето му) в неговите дългосрочни и цялостни интереси и обезпечаваща му експанзия (пространство). Експанзията за капитализма е необходима по много проста причина. Той е конструиран като екстензивна система, и винаги, когато световната норма на печалба падне, капитализмът изтръгва от некапиталистическа зона  парче и го превръща в своя периферия. Т. е., зона за евтина работна ръка, зона за пазари за пласиране и зона, от която да черпи ресурси. Но глобализацията още не е завършила при този процес. Повече няма некапиталистически зони, които могат да се превръщат в периферия на капитализма“.

 

***

 

През 70-те години СССР е трета икономика в света. Войната от Йом Кипур (арабските държави срещу Израел) води до петролна криза, която пък носи милиарди долари печалба за Съветския съюз. Лесните пари обаче влизат в „сив сектор“, използват се за всичко друго, но не и за инвестиции в технологии. С други думи Съветите, до известна степен умишлено вътре, както и с външен фактор, отказват сами да направят крачка към друга епоха. Какво би се случило при такъв сценарий?

Как щеше да се контролира настоящето?

Без Сорос, без разграбване, без ордени?

Впрочем, без „онзи строй“, хора като президентът Пепи нямаше как да виреят в настоящия. Фиксацията му в „онова време“ придобива измерение на… носталгия.