„Така се прави бизнес. Цената не е мръднала от 5 години! В БГ е двойна!“, хвали търговията с царевица из Гръцко нашенец. 2,50 евро за печена мамалка. Друг се репчи – във Варна е 3 варената.
Бате Наско
пък продава на будалите по плаж на Черно море „Долче и Габана – по пет евро
кочана“.
Като
няма какво да прави нашенецът, и все за махалката се хваща.
Всичко
живо отново е из Гърция. Някои наричат това „мания“, с допълнение „иначе всеки реве,
че едва се свързват двата края, а дали е за вярване – май не“.
Други отвръщат: „Гръцкото море е по-евтино от нашето, отгоре на туй и лай.яно. Няма мутри, чисти и спокойни плажове“.
Трети: „Дали
е по-евтино гръцкото или не, пътуването и другите глезотии пак са си разходи.
Кофти моментът е, че като приключи морската идилия, се почва реването колко са
поскъпнали храните, токът, водата, горивата - това е малко трудно разбираемо“.
Едно и
също чесане всеки път. Всеки знае себе си, джоба си, това, което му доставя
наслада, къде се чувства най-добре.
Всичко
останало е някакъв безсмислен лаладжийски дебат.
И остава
сметката - вечеря за трима души в ресторант край Бяло море – 60-70 евро.
%20-%20Copy.jpg)
Лаладжии
ОтговорИзтриванеСтроят палати от думи излишни,обещават морета и градини с вишни.
А в шепата – вятър, в джоба – мъгла,но важното е да върви песента.
Почукват по масата, вдигат тактус,животът за тях е словесен кактус.
Удари си лафа, пък нека тежи,светът се върти около тези лъжи.