Гредите навяват носталгия. Пропити със спомени. Как се държи бащината къща, фамилният дом на поколения.
Аромати на минало. И на история.
Един взор е достатъчен.
Рафтове. Празна кошница виси. Буркани с въздух. И няма кой
да ги напълни. Времената са други. На промоции по чужди вериги. Стрес и работа,
бачкане, но не по градините.
Бурканите скучаят, трупат зимнина от прах.
Обаче…
Има един календар, срамежливо поставен отзад. Годината е
2001-ва. Когато един месия дойде на власт. Негово величество, гражданинът
републиканец от монархията.
Четвърт век по-късно, след онези „800 дни, вервайте ми“.
Месии и празни буркани.
От раждането, започват да ни учат на разни неща. Едно от тях е пестенето. То е пример и за това, че не всичко, на което ни учат е обяснимо и за са самите учители. Трябва да се пести, за да може след време с дребни неща да направиш едри. Трябва да се пести, защото така са казвали години наред. Трябва, защото трябва. Как може с отделяне настрани на нещо – от живота ни например – да го напълним? Природата дали е пестяла, докато е създава и продължава да създава? Събираме емоциите си, за да ги дадем след време за нещо по-голямо. Ще имаме ли обаче нужда от него, когато му дойде (ако му дойде) времето ??
ОтговорИзтриванеЗа да излезе България от кризите, е необходим диалог и общи действия на цялото общество, а не разчитането на един-единствен етнос да "оправи" държавата.
ОтговорИзтриванеНай голям месия беше дръндарския шаман...
ОтговорИзтриване